Междуправителственият комитет на ООН по изменението на климата призовава за ускоряване на процеса на декарбонизация. Това е чувствителна тема, тъй като разкрива недостатъците на нисковъглеродната енергия. И все пак, както Европа разбра през изминалата година, може би е разумно тази тема да бъде подложена на обстоен анализ и обсъждане, преди да бъдат похарчени над 100 трилиона долара за енергийния преход. В своя доклад, озаглавен "Финансиране на прехода“ Комисията за енергиен преход, базирана в Обединеното кралство, изчислява, че този ресурс ще бъде насочен към изграждането на повече мощности за производство на вятърна и слънчева енергия, както и на други нисковъглеродни технологии за производство на енергия. Част от общата сума ще отиде и за изграждане на преносна и разпределителна инфраструктура, а друга част ще бъде изразходвана за съхранение на енергия в батерии и други съоръжения.
Много по-лесно е обаче да се направят компютърни модели на бъдещите глобални температурни отклонения и да се алармира за тях, отколкото да се намерят парите и суровините, необходими за осъществяване на прехода с динамичните темповете, които обстоятелствата налагат.
Проблемът със суровините по време на прехода привлича все по-голямо внимание от страна на медии и анализатори, както и на различните заинтересовани страни. Съединените щати предложиха идеята за "friend-shoring" - снабдяване с тези суровини, тъй като не разполагат с капацитет, за да задоволят цялото си прогнозирано търсене с местни доставки. ЕС планира да създаде Клуб на критичните суровини, което на практика е равносилно на картел на купувачите, но този път за метали и минерали.