Румъния и България като крайбрежни държави на Черно море ще усетят последиците от взривяването на стената на язовир "Нова Каховка". Това прогнозира експертът по водите Франк Галан в интервю за австрийския вестник "Дер Щандарт".
Специалистът посочва, че язовирът е един от най-големите в Източна Европа. "Дори и да стане чудо и войната да приключи утре, последиците от скъсването на язовира ще бъдат усещани десетилетия наред", смята Галан. Той определя взрива на "Нова Каховка" като катастрофа с огромни хуманитарни, екологични и икономически последици.
Експертът предупреждава, че във водата плуват мини. Освен това морските екосистеми ще бъдат сериозно засегнати от катастрофата, казва Галан. Това се отнася най-вече за района около Крим, което засяга и руснаците, но и цяло Черно море, заявява специалистът пред австрийското издание.
"В град Херсон, на 60 км. надолу по течението на реката, където преди войната живеeха 300 000 жители, водното ниво продължава да се покачва. Скоро то ще достигне метър и половина, което ще има дългосрочни последици", казва експертът.
Вече има независими доказателства, че става дума за взрив
Скъсването на язовирната стена според него е сериозна ескалация на войната в Украйна. "Ако някой създаде хуманитарна и екологична катастрофа от подобен мащаб, на какво още е способен? Да атакува атомна електроцентрала ли?", пита Галан.
Норсар, норвежка група, която следи сеизмичните активности в Европа, съобщи, че експлозията е станала в 2:54 ч. украинско време на 6 юни. Това е първото независимо доказателство, че язовирната стена е била взривена, а не е рухнала в резултат от вътрешно напрежение и лошо управление, коментира американската обществено радио NPR. "Виждаме импулс от енергия, който е фокусиран. Това е типично за експлозия", обяснява Волкър Ойе, сеизмолог в Норсар.
"Войната се връща в Европа, а с нея и жестокостта на Втората световна война", казва Франк Гала. "От миналата есен знаем, че Русия се цели в електроцентрали и електропреносната мрежа, както и в станции за питейна вода. Това са умишлени военни действия срещу цивилното население, намиращи се в пълно противоречие с Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 година." Пред "Дер Щандард" той подчертава, че чл. 15 от Конвенцията изрично забранява подобни атаки срещу язовири и атомни електроцентрали.
Този случай не прилича на никой друг от историята
Френският специалист изброява и други исторически моменти, при които са били поразявани значими водни обекти във военно време. В началото на Първата световна война съюзниците се опитали да спрат германските войски в Белгия и използвали два шлюза, за да предизвикат огромно наводнение. Но в случая те наводняват собствените си земи, за да спрат противника. Ако се докаже, че Русия стои зад взрива в "Нова Каховка", значи тя умишлено е предизвикала подобна катастрофа в друга държава.
През 1943 г. британските военни разрушават със специални бомби два германски язовира на реките Мьоне и Едер. Това нанася огромни поражения и няколко хиляди души умират. По-късно Чърчил споделя, че тази заповед била една от най-трудните, които му се е налагало да издаде по време на войната. Но Галан напомня, че целта тогава е била да бъдат спрени нацистите.
Френският експерт изразява увереност, че международно разследване ще установи дали руснаците стоят зад взрива. "Ако са били те, кой е дал заповедта и кой я е изпълнил? И още - дали са участвали наемниците на Вагнер, генералният щаб, Кремъл? Тази афера ми напомня за падането на самолета MH17. Съдебният процес изясни кой е отговорен и стана ясно, че това са руските сепаратисти в Донбас", припомня Галан.