Пригожин, нестабилността на Русия и пукнатините във военната ѝ мощ (PRIGOZHIN AND GLOSSING OVER RUSSIAN FRAGILITY AND CRACKS IN MILITARY POWER)
Русия преживя няколко безпрецедентни дни на фона на продължаващата ѝ война срещу Украйна. Но как събитията около бунта на Евгений Пригожин и ЧВК „Вагнер“ бяха етикетирани, документирани и представяни в хода на тяхното развитие? Да видим как руската машина за дезинформация пренаписва хронологията на бунта и преиначава събитията в него.
В най-ранната фаза в петък срещу събота руските държавни медии не заеха твърда позиция срещу Пригожин. Вместо това те просто предаваха за събитията, а после превключиха на вълна „върховна лоялност към Путин“. И така, как се разви кампанията за възстановяване на авторитета на Путин, очерняне на Пригожин и установяване на по-твърд контрол върху публичното пространство? Какво се случва, когато в една крехка политическа система се появят пукнатини?
Два конкуриращи се разказа за войната
Бунтът дойде като кулминация на месеци на груби словесни атаки от страна на Пригожин срещу руското министерство на отбраната, особено министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов.
В 30-минутна тирада в петък, 23 юни, Пригожин постави под въпрос самата обосновка, която Путин даде за войната, а именно, че „киевските неонацисти“ и НАТО са пряка заплаха за Русия – фалшива обосновка, която вече подробно сме разглеждали. Накратко, Пригожин призна, че не Украйна или НАТО са военна заплаха за Русия, а че московските генерали просто искат да натрупат личен престиж. Пригожин също каза, че руските загуби са значително по-големи от официално обявените и че той не би пожертвал героите на „Вагнер“ и войниците-патриоти заради личните амбиции на некомпетентни генерали, които трябва да бъдат уволнени. По-късно Пригожин нарече съботната си операция „марш за справедливост“.
В остра телевизионна реч, излъчена по телевизията в събота в 10 часа сутринта, Путин нарече марша на Пригожин „бунт и предателство срещу държавата“ и нареди на всички формирования да го осуетят. В събота вечерта Кремъл обяви, че беларуският лидер Александър Лукашенко е сключил сделка за спиране на похода към Москва и че Пригожин може да отиде в Беларус с хората си. Беларуските държавни медии описаха сделката като голям успех. След това, в неделя, руските държавно контролирани медии започнаха кампания за възстановяване на авторитета на Путин.
Спрян ли беше походът към Москва?
Бързо развиващата се ситуация в събота беше документирана от хиляди видеоклипове от частни лица, разпространявани в цял свят благодарение на Telegram, YouTube и други канали извън контрола на Кремъл. Кадри показаха как сили на „Вагнер“ безпрепятствено влизат с тежки бронирани части в Ростов на Дон, а после се отправят към Москва, минавайки през град Воронеж, и се сблъскват с руски военни самолети, докато напредват на север с голяма скорост. Те спряха само на около 200 километра от Москва. Това беше една изненадваща история за така наречения марш, който почти не срещна организиран и ефективен отпор.
Задача: възстановете авторитета на Путин!
„Руският народ се обедини и предотврати бунта“ – Хайде де!
В публичните си изяви Путин постави голям акцент върху твърдението, че „целият руски народ се е изправил като един и всички органи са действали заедно, за да спрат бунта“. Този разказ беше ясно представен в телевизионното обръщение на Путин на 26 юни.
Ростов се намира в непосредствена близост с Украйна и е ключов град с повече от милион жители. В него са разположени значителни военни части и логистичен център. Градът е и мястото на щаба на Южния военен окръг, който командва операциите в Украйна. Много твърда и упорита пропаганда ще е нужна, за да се заличи споменът за поведението на града, който очевидно не оказа никаква „единна и ефективна съпротива“ срещу Пригожин и войниците от „Вагнер“. От понеделник, 26 юни, публичните изяви на Путин се заредиха бързо. Две важни събития се състояха в понеделник вечерта с цел да се демонстрира, че той държи инициативата: телевизионна петминутна реч на Путин и среща с органите по сигурността, подготвяща обществеността за още по-голям натиск.
Във вторник, 27 юни, руски медии излъчиха церемония в Кремъл в памет на летците, убити по време на бунта. Спектакълът съдържаше много от атрибутите на класическия парад, един вид миниатюрен деветомайски парад: различни военни части, помпозност, фанфари, тържествена минута мълчание и мрачни слова. Този път Путин засили риториката. Той говори за „предотвратяване на хаоса и избягване на гражданска война“, с което се опита да моделира информационния пейзаж и да мобилизира патриотизъм със силни и емоционални думи. Посланието беше – аз, Путин…, или апокалипсис!
Повече контрол върху руското информационно пространство
Във вторник станахме свидетели на събитие, което допълнително затегна контрола върху медийния пейзаж в Русия, който и без това е под строга правителствена опека. Путин привика шефовете на ключови руски медии на „открита и енергична размяна на мнения, провеждаща се при затворени врати“ – както гласеше формулировката на кремълския апарат. Срещата беше проява на „новия език на Кремъл“: Путин и Кремъл изискаха по-голяма лоялност и съобразяване на редакционната политика в подкрепа на стабилността на неговия режим.
Беларус и ролята на Лукашенко
Ролята на Беларус също стана обект на различни трактовки. Официалната линия бе, че Путин е одобрил посредничеството на Лукашенко, а кадрите и посланията създават впечатлението, че Путин е дирижирал всичко. Ако това беше така обаче, защо Путин и Кремъл не се похвалиха гордо с подобно постижение още в събота вечерта или в неделя?
Други забележителни твърдения
Случилото се направи Русия по-силна, а не по-слаба!
Водещият и близък до Кремъл вестник „Комсомольская правда“, най-тиражният в Русия, е ненадминат по поставяне на правилната „рамка“ и нова интерпретация на събитията. В дълъг коментар вестникът твърди, че бунтът е направил Русия по-силна, а не по-слаба.
Западът като вдъхновител на действията на Пригожин
Нямаше как този наратив да не се появи като отражение на основния конспиративен рефлекс на Кремъл, че „Западът е виновен!“.
Това твърдение направи Виктор Золотов, командващ Националната гвардия на Русия (Росгвардия), преторианската гвардия на Путин. Золотов беше сред участниците в срещата по сигурността в Кремъл късно в понеделник и след това убедено заяви, че бунтът „е бил вдъхновен от западните специални служби, защото те са знаели за него няколко седмици по-рано.“ Золотов направи изявлението си по време на церемонията в Кремъл в памет на летците, убити от силите на „Вагнер“, а руските държавни медии с глобален обхват като RT [Russia Today] го разпространиха.
Може би Золотов просто изпробва да види колко популярност може да получи това нелепо твърдение. За дезинформаторите явно нямат значение всичките изявления и действия на западните лидери и столици, че бунтът е вътрешен руски проблем. Обичайна практика е излязлото от центъра послание да се подхване, доразвие и усили от другите близки до Кремъл платформи – например следното безумно твърдение: „САЩ знаеха за пуча, а Великобритания го организира въз основа на психологическите характеристики на Пригожин“. Като знаем как работи машината на Кремъл, можем да очакваме този наратив да продължи да бъде рекламиран по света. Конспирациите винаги привличат хората.
Други случаи на дезинформация от последните дни:
Макар и събитията в Русия да заемаха централно място, кремълската машина не изпусна от вниманието си и някои други теми:
- Русия предупреди ООН, че Украйна ще взриви язовир „Каховка“. Не. Пуснато само дни след събитията с метежа в Русия, това твърдение представлява типичен трик, който Кремъл използва за отклоняване на вниманието. Саботажът на язовир „Каховка“ от руските сили е голяма екологична катастрофа, причинена от човека. Научните доказателства за експлозията сочат един виновник: руските сили, които тогава контролираха тази част от язовира. Без значение колко пъти се повтаря, това си остава една позорна лъжа.
- Чужди агенти обучават бойци в чужбина, за да завземат властта в Беларус. Публикуван също малко след събитията с Пригожин, този материал насажда параноя и конспиративно мислене. И двата материала са „класики“ в дезинформационния арсенал както на Москва, така и на режима на Лукашенко в Беларус, който анализираме по-подробно тук.
- Ситуацията в Украйна е резултат от хибридната война срещу Русия. Ако имаше нещо смислено в тирадите на Евгений Пригожин, това беше изкарването на бял свят на действителната мотивация на Кремъл и Путин за агресивната война срещу Украйна. Тя няма нищо общо с НАТО или с „неонацистите“. И Международният наказателен съд не е инструмент за хибридна война. Войната в Украйна се дължи на откритата агресия на Москва, а нестабилността, пред която е изправена системата на Путин в Русия, е вътрешен проблем и нейна собствена „запазена марка“.
EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България