Намирането на подходяща работа е все по-трудно за новозавършилите висшисти в Китай. Един на всеки петима души на възраст между 16 и 24 години е безработен, пише АРД. Това лято нови 11,6 милиона младежи ще получат дипломите си за висше образование и ще излязат на трудовия пазар. Това са два пъти повече хора от преди десет години.
Години наред китайската икономика само се развиваше. Затова и все повече хора успяха да си позволят да запишат висше образование. Сега обаче няма достатъчно работни места за всички тези дипломанти.
Как така изведнъж няма работа?
Китайският антрополог Шан Биао, изследовател на социалната трансформация в Китай в Института Макс Планк, нарича случващото се "краят на китайското икономическо чудо", посочва АРД.
Икономиката вече расте с по-бавни темпове, а причините за това са разнообразни - строгите мерки срещу Ковид в страната, намалялото търсене, проблемите с търговията, създадени от спънките на световния пазар, причинени от войната в Украйна. Пречки се явяват още кризата в сферата на недвижимите имоти и увеличаващия се контрол върху технологичната индустрия от страна на държавата.
Младите хора обаче не разбират защо просперитетът вече не им е в кърпа вързан. За тях е ясно - ако работиш много, учиш много и имаш всички нужни умения, то ще си търсен на трудовия пазар. Защо това изведнъж не е достатъчно?
Младите тайно приемат нископлатена работа
Мнозина, които наскоро са получили бакалавърската си степен, сега са принудени просто да продължат образованието си. Тази година в Пекин се отбелязва значително увеличение на магистърските и докторските степени в университетите. Те са дори повече от бакалавърските, отбелязва АРД.
Милиони младежи кандидатстват за държавна работа. Някои се местят обратно при родителите си и се примиряват с нископлатена работа. Според изчисленията един на всеки петима шофьори в една от най-големите фирми за доставка на храна в Китай е висшист.
"След като завърших, не успях да си намеря подходяща работа дълго време и нямах никакъв доход", казва 24-годишен китаец от Шанхай. "Когато видях обявата за доставчик, това ми се стори като добър вариант". Той обаче предпочита да остане анонимен, разказва АРД. Причината е, че семейството и приятелите му изобщо не знаят, че той е приел подобна работа. Момчето се срамува, че печели едва по 37 евро на ден. Той е завършил статистика, а родителите му си мислят, че се е преместил в Шанхай, където работи в някоя финансова фирма.
На село вместо в големия град
Китайското правителство има свое решение за младежката безработица, отбелязва АРД. Идеята е младите да се насърчават да се преместят в провинцията, вместо да живеят в големите градове, където няма достатъчно работа. Очаква се това да съживи селските райони. Разликата в благосъстоянието между градските и селските райони в Китай е много голяма.
Вече има няколко държавни програми, чиято цел е селските райони да бъдат заселени с млади хора. 22-годишната Джан Юсин вече е част от една такава програма в китайската област Дзянсу, пише АРД. Момичето помага на фермерите в сеитбата и прибирането на реколтата, а в същото време работи и в местната селска администрация и много се гордее с това.
"Смятам, че проблемът с младежката безработица е много сериозен. Особено след трите години пандемия много компании фалираха или се наложи да съкратят част от работните си места", обяснява Юсин. Според нея държавната програма може да е от полза за младите.
Мерки като от времето на Мао
Тези мерки са подобни на Културната революция от 1960-те години. Тогава милиони млади хора са принудени да се преместят в селските райони и да работят там, припомня АРД. Тогава тази мярка успява да намали градската безработица, но сега ситуацията е много различна, обяснява китайският икономист Уан Дан.
Младите китайци вече нямат интерес да живеят в провинцията или да се занимават със земеделие. Освен това модерното земеделие не е бизнес за всеки. За него са необходими специално обучение и умения.
Заплатите в селските райони на Китай са значително по-ниски от тези в градовете, обяснява Уан Дан. Липсва и присъщият за настоящето модерен начин на живот. Някои могат да намерят начин да изкарват пари като продават разни неща през приложението ТикТок, но повечето от младите изобщо не желаят да живеят в селата, смята икономистът.
Деца на пълен работен ден
Връщането към живота с родителите е друга тема обаче. Онези, които търсят работа без успех, лесно са привлечени обратно към бащините си домове в провинцията, дори и това да не е мотивирано от държавна програма, пише АРД. В китайските социални мрежи дори тази група си има свое определение - #fulltimechildren (от англ.: "деца на пълен работен ден"). Те помагат в домакинската работа и така заработват в дома на родителите си за храна и джобни.
Но не всеки иска да живее така. Все пак родителите изпращат децата си в университета, не за да могат те да се върнат после обратно в провинцията. За мнозина модерните мегаполиси все още са голямата мечта.
Автори: Ева Ламби-Шмит (АРД) | Мари фон Малинкрот (АРД)