Икономиката на Китай се превръща в голяма черна дупка, пише "Бизнес инсайдър".
Тази трансформация означава, че докато икономиката на страната все още ще бъде важна за глобалния бизнес, тя вече няма да бъде пътеводната звезда за растеж. Все още ще напредва, но много по-бавно. И докато тези отвън все още ще могат да наблюдават икономиката, ще става все по-трудно да се разбере наистина какво се случва вътре.
Реалността на ерата на дупки в Китай си проправи път към центъра на глобалния новинарски цикъл по-рано този месец, когато китайското правителство обяви, че повече няма да публикува нивото на безработица сред младите хора като част от своя месечен доклад за работните места. Окончателното издание за серията данни - числото за юли - достигна рекордно високо ниво от 20,5%. Числото се превърна в глобална стенограма за неспособността на Китай да възроди икономиката си, откакто президентът Си Дзинпин сложи край на драконовските блокировки на страната заради COVID-19. Така че сега го няма.
Внезапното изчезване на доклада за младежката безработица генерира заглавия, но това не е шок за дългогодишните наблюдатели на Китай. От години изчезват данни от цялата страна. Докладите, описващи всичко от износа до производството на цимент - които може би са по-важни за разбирането на структурното неразположение на страната, отколкото младежката безработица - са изчезнали или са станали покварени до степен, че вече не са полезни. Това не се случва само защото икономиката се забавя; много страни продължават да публикуват данни, въпреки че вече не са розови. Това се случва, защото Китай на Си поставя идеологията пред икономическия растеж.
В продължение на десетилетия основният фокус на Китайската комунистическа партия беше развитието на икономиката, а напоследък и превръщането на китайския потребител в динамична сила на глобалното търсене. Този преход изисква големи реформи в начина, по който Китай управлява икономиката си - бавно отваряне и придаване на структура, която е по-отдолу нагоре, в която хората правят повече избори относно прехраната си. Но след години на подхранване на възхода на Китай, тези усилия бяха преустановени. Не защото реформите не работеха, а защото Китай, който създаваха, не е този, който Си иска да види.
"Дори не знам дали е възможно да се премине към частна, местна, ориентирана към търсенето икономика в Китай, като се има предвид колко пряко влиза в конфликт с начина отгоре надолу, по който партията обикновено управлява икономиката", коментира Чарлийн Чу, управляващият директор и старши анализатор в Autonomous Research. "Ще изисква коренна промяна в мисленето."
Дори когато основните двигатели на китайската икономика се спъват, няма да има пряка подкрепа, която да помогне на домакинствата да се захранват през този крехък период. Си казва на хората си да се подготвят за "борба", да бъдат готови да поставят геополитическите притеснения пред икономическите в обозримо бъдеще. Това е лоша новина за мултинационалните корпорации - компании като Nike и Starbucks - които заложиха на разрастващ се, отварящ се Китай. И това е лоша новина за инвеститорите, които чакаха растежът на Китай да се върне към нещо подобно преди пандемията. Икономиката показва признаци на структурно забавяне от дълго време, но напрежението върху системата е станало толкова голямо, че пазарът вече не може да го игнорира.
Борбите, пред които е изправен Китай, са реални - икономическа болка, загриженост на чуждестранните инвеститори, разпадаща се демография - но пред тези предизвикателства е ясно, че Си няма да се откаже от визията си в името на страната. Той предпочита да затвори света.
Известни неизвестни
Прозрачността на икономическите данни на Китай винаги е движела същите цикли като политиката му. Сега, когато Си и ККП открито възприемат някои от твърдолинейните практики от миналото, данните изчезват в натура. Най-тревожният пример за тази нарастваща секретност идва от сектора на недвижимите имоти. Пазарът на имоти в Китай представлява около 30% от БВП на страната, което го прави крайъгълен камък на икономиката. Това също е сектор, в който важни данни изчезват от края на миналата година.
"Националното статистическо бюро спря да разкрива данни за продажбите на земя по площ след декември и потребителското доверие след март", пишат Чу и нейният колега Фан Джан в скорошен доклад за клиенти. "Също така промени начина, по който изчислява продажбите на имоти и растежа на инвестициите, започвайки от март." Промените, пишат Чу и Джан, са причинили меко казано странни пропуски между официалните числа и оценките, базирани на съвкупност от вторични показатели.
Не става въпрос само за недвижими имоти: износът съставлява около 18% до 24% от годишния БВП на Китай, но Чу пише, че официалните данни на Китайското митническо бюро са започнали забележимо да се различават от данните за вноса от търговските партньори на страната. Въз основа на несъответствието става ясно, че Китай преувеличава колко неща изпраща в чужбина. Чу каза, че сега използва комбинация от двата набора от данни и въз основа на тази средна стойност тя изчислява, че износът на Китай през 2023 г. ще спадне с 8% в сравнение с 2022 г.
В China Beige Book, частен изследовател на китайската икономика, анализаторите пишат, че официалните числа за активите, които фирмите използват, за да правят доходи - от сгради до булдозери - "сега граничат с безполезни" поради постоянното коригиране на изчисленията от страна на правителството. J Capital Research, инвестиционна фирма, фокусирана върху Китай, написа наскоро в бележка до клиентите си, че ключови показатели за инвестиция, като количеството произведен цимент, стъкло и плочки, също са изчезнали. Това са числа, използвани от инвеститорите, за да разберат растежа и мащаба на строителството и промишленото производство в Китай. Вече не.
"Задържането/преизчисляването на данни може да помогне за справяне с проблемите на доверието в страната, но според нашия опит може да го подкопае с чуждестранните инвеститори", пише Чу. "Така че този път не е без разходи, особено с ниското доверие на чуждестранните инвеститори и мултинационалните корпорации."
Чуждестранните инвеститори разбраха намека, продавайки китайски вътрешни акции и облигации с бързи темпове през последните няколко седмици. Но политиците в Пекин са виждали същите тези инвеститори да се притесняват и преди, само за да се върнат с шепи с долари, готови да се хвърлят върху следващата вълна на растеж. Това, което този път е различно, е че без точни данни няма начин да разберете кога идва следващата вълна - така че изобщо няма причина да се връщате.
Неизвестни известни
Някъде през последните няколко месеца Уолстрийт премина от очакване, че Китай ще преживее славен отскок от COVID, до паника за тотален икономически колапс. Консенсусът сред виждащите катастрофа е, че Си трябва да направи това, което направиха западните правителства по време на пандемията: да изпрати чекове на домакинствата в Китай, за да стимулира потреблението и да смаже ръждясалите колела на икономиката. Това няма да се случи, въпреки че водещи китайски икономисти призовават за това.
Отчасти това е свързано с политиката. Нежеланието на Си да изпрати чекове за стимулиране на домакинствата е знак за нежеланието на неговото правителство да се откаже от този контрол. Той принципно не вярва, че обикновените хора трябва да управляват икономиката толкова много. Скорошно есе в Study Times, списание, обясняващо мисълта на комунистическата партия, твърди, че изпращането на директна помощ на семействата не само би било скъпо, но също така би довело до неправилно разпределение на инвестициите.
"Ако 1000 юана се разпределят на всеки човек, това ще изисква около 1,4 трилиона юана, но доколко това наистина би могло да стимулира потреблението? Това не само ще създаде огромна фискална тежест, но потребителските навици, структури и желание на жителите също ограничават неговата ефективност", се казва в есето, според превод във фокусирания върху Китай бюлетин Sinocism. "Особено след като пандемията до известна степен засили мотивите за предпазливост на жителите, правейки потреблението по-консервативно, това неизбежно би довело до неефективно използване на ценни фискални ресурси."
Достигането на статут с високи доходи е raison d'être на Комунистическата партия от десетилетия. Ето защо правителството се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. и започна да приветства все повече и повече чуждестранни инвестиции през 2000-те. Ето защо ККП повиши съотношението дълг към БВП до почти 280%, за да се бори с глобалната рецесия от 2009 г. И това е причината правителството непрекъснато да отваря кредитните кранове всеки път, когато има намек за икономическа слабост. По време на тези сложни моменти държавните банки отпускаха пари предимно на държавни предприятия и правителството можеше да ръководи процеса. Този процес доведе до неефективно разпределение на капитала, което задържа необслужвания дълг във финансовата система. Виктор Ших, доцент и директор на Китайския център на 21-ви век в Калифорнийския университет в Сан Диего, коментира, че ще са необходими плащания в размер на общо 10% до 20% от БВП на Китай, за да се насърчи потреблението, необходимо за изваждането на Китай от депресията, в която го насочи държавата.
Това е в рязък контраст с философията за овластяване на потребителите, практикувана в отворените икономики, където лица, домакинства и частни предприятия контролират капитала. Ако парите са власт, тогава раздаването на "летящи пари" е една версия на властта на хората. Си вярва, че властта е в ръцете на държавата. Дори ако стимулите са най-добрият начин да се тласне икономиката на Китай напред, ККП ясно показва, че запазването на нейната власт е по-висок приоритет.
Не е нужно да задълбавате в доктрината на комунистическата партия, за да видите тази промяна - от правителство, фокусирано върху икономиката, към правителство, фокусирано върху властта и сигурността. Признаците са навсякъде: в репресиите срещу бизнеса в частния сектор, в твърде "нормалните" изчезвания на високопоставени милиардери и в новия закон срещу шпионажа в Пекин, за който някои анализатори се притесняват, че ще превърне редовната финансова проверка в престъпление. През изминалата година чуждестранни консултантски фирми бяха нападнати от властите, а Министерството на държавната сигурност - някога сенчеста организация - разработи присъствие в WeChat, където гражданите се насърчават да съобщават за всяко поведение, което може да се счита за антипартийно. В тази среда рискът за чужденците не е просто да нарушат закон, а че не знаят, че нарушават закон, докато го нарушат.
Неизвестни неизвестни
Държейки всички в неведение за икономиката, Пекин може да мисли, че си връща властта и смекчава социалната нестабилност. Това, което наистина прави, е че показва преди прикритите си намерения. Държавните рупори могат да продължат да говорят на думи за отварянето и реформите, но действията на Пекин показват, че приоритетите на Китайската комунистическа партия са се изместили от икономическото развитие към поддържането на затворено общество, където тя е абсолютно доминираща.
"По принцип властите толкова се страхуват от всякакви признаци на нестабилност", каза Ших. "Те вярват, че финансовата система е толкова крехка, че се опасяват, че всеки шок може да предизвика криза."
Отчасти поради този страх, политиците се справят с икономическите проблеми на части - по реда на най-ярките първи - без да позволяват цялостна корекция в сектори, които се провалят, като собствеността. С течение на времето това само изостря проблемите с дълга и добавя нестабилност към системата. Докато Пекин си играе на финансовия срив, инвеститорите трябва да изчислят риска. Без данни е трудно да се разбере накъде върви китайската икономика, но през размазването инвеститорите могат да видят траектория, водена от идеологическата рамка на ККП и обременена от дълга. При този сценарий в крайна сметка става по-трудно, а не по-лесно да разберете какво се случва. Но на Си Дзинпин това му допада.