След Путин, как ще се издъни Си Дзинпин?

В края на август 2023 г. Китай публикува много любопитна географска карта. Тя включва в територията на Китай индийския щат Аруначал Прадеш (североизточно от Индийския съюз), както и планинското плато Аксай Чин. Това провокира възмутен протест от страна на правителството в Делхи, което Пекин помоли да не "реагира прекалено"... На 31 август 2023 г. правителствата на Малайзия и Филипините също излязоха с протест срещу китайските претенции да монополизират, в тази официална карта, почти цялото Южнокитайско море като своя ИИЗ (изключителна икономическа зона). Индийската реакция предизвика решението на китайския президент Си Дзинпин да не пътува до Индия за срещата на Г-20 на 9-10 септември. Това пише в свой анализ на страниците на френския вестник Le Figaro международният анализатор и военен кореспондент Рено Жирар.

Джо Байдън изрази съжаление за това решение на китайския си колега, с когото възнамеряваше да проведе индивидуален разговор, какъвто имаше през ноември 2022 г., по време на Г-20 в Бали. В продължение на шест месеца администрацията на Байдън посвети много усилия, за да се опита да спре плъзгането към ада на китайско-американските отношения. В стратегията на всемогъщия китайски император обаче има едно противоречие. От една страна, той иска да поеме лидерството на БРИКС в тяхното противопоставяне на "неоколониалното" иго, което Западът иска да поддържа в Африка и Азия, но от друга, той се отнася най-безцеремонно, меко казано, с Индия, която все пак е основен стълб на БРИКС. Действайки по този начин, Си успя за по-малко от десет дни да прекъсне безспорната инерция, която движението на БРИКС успя да набере по време на срещата на върха в Йоханесбург на 22 август.

При Си Дзинпин Китай премина за десет години от авторитарен режим с общо ръководство до лична диктатура, склонна към тоталитаризъм. В китайските региони, общини, предприятия, университети и медии вече не съществува и най-малката възможност да се оспорва партийната линия. Лидерът винаги е прав, защото е лидер. Дори шофьорите на автобуси са задължени да следват идеите на Си Дзинпин. Опасно е да критикуваш правителството с приятели в WeChat, защото полицията шпионира частни разговори. Международното втвърдяване на китайския диктатор се случва паралелно с вътрешно втвърдяване. Одържавяването, централизацията и контролът придобиха такива измерения, че сега потискат енергията на младите китайски предприемачи и ръководители. Лудото управление на Ковид от Комунистическата партия подкопа общественото доверие. Много млади таланти са предпочели да емигрират. Що се отнася до тези, които вече са успели в Китай, те мечтаят, без да го казват, само за едно нещо: австралийски паспорт за себе си и семействата си.

Китайският елит, който има висше образование, все още е много патриотично настроен. Той се гордее със своята цивилизация, най-старата в човешката история. Той споделя целта на партията за връщане на остров Тайван. Но в ежедневието започва да се задъхва под управлението на Си. Историята ни е научила, че диктаторите, които са отговорни само пред себе си, винаги се оказват заключени в своите мании и след това се подхлъзват. За Мусолини това е било ненужното обявяване на война на Франция и Англия през юни 1940 г. Ако беше останал неутрален, той щеше да започне следвоенния период като привилегирован партньор на англосаксонците, които "го ценяха". За Владимир Путин грешката беше неуспешният военен преврат срещу Киев в края на февруари 2022 г. Когато оръжията млъкнат по бреговете на Днепър, Русия ще излезе икономически отслабена, с много влошено влияние в славянския свят. Когато си спомним начина, по който Путин публично порица шефа на външното си разузнаване Наришкин на 21 февруари 2022 г., разбираме, че господарят на Кремъл вече не желае да чуе и най-малкото различно мнение.

Как ще се подхлъзне Си? Внезапна атака срещу остров Формоза? Торпедо срещу японски военен кораб в Китайско море? Офанзива на китайско-индийската граница? Рискът не е нулев от такова външно подхлъзване, с надеждата да си възвърне плама на китайското мнение. Си вече няма авторитет около себе си, способен да проповядва умереност. Западните демокрации не могат да претендират за монопол върху здравия разум в международните отношения, както показаха техните катастрофални военни експедиции в Ирак (2003) и Либия (2011). Но техните системи за "проверки и баланси" (проверки и баланси между изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власти) все още остават най-полезните устройства срещу подхлъзване.