Република Северна Македония е била шокирана от това, че България е блокирала пътя на страната към ЕС, каза в интервю за предаването „Трилинг” по ТВ 24 президентът на Северна Македония Стево Пендаровски.
По думите му първите прояви за това, че България има такова намерение са се появили не след подписването на Договора за приятелство и добросъседство през 2017 г. , а преди около три години, когато в Брюксел българският посланик „по указания на своето външно министерство, тогавашното правителство и президента” е отправил писмени искания, сред които „че македонският език е диалект на българския, или че македонците са от 1944 г.", или замяна на термина ”окупация” за българското присъствие във Вардарска Македония след 1941 г. с „администрация”, които са били изненада и за „всички други страни членки”, защото такъв тип дискусии не е имало дори в съвместната историческа комисия тогава, пише БТА.
„Нямаше и намек, че това, което преди пет-осем десетилетия говореха българските националисти, ще се превърне в политическа позиция на България. Да представиш такова нещо в писмена форма, като формален документ от българската държава в сърцето на Европейския съюз, е анахронизъм от 19 век и беше изненада за всички, които следят процесите на евроинтеграция в Брюксел. И ако някой твърди, че за тези искания има основание в двустранния договор, или не го е чел, или говори само по политически подбуди, за да се хареса на част от електората си и да оклевети своя политически опонент”, каза Пендаровски.
По думите му не отговаря на истината, че по-често се среща с президента на Сърбия Александър Вучич, отколкото с българския президент Румен Радев.
„За последните четири години с Вучич съм се виждал три пъти, не само двустранно, но и на международни форуми, а последния път беше на честването на 2 август в „Прохор Пчински“, където той (Вучич) беше домакин. А с Радев - пет пъти през последните три-четири години, като последно на така наречената мини енергийна среща на върха в София. Желанието за среща с някого зависи от това дали има среда, в която да направите положителна стъпка в отношенията, а не просто да отидете и да се снимате. Казах и на колегата Радев, че не виждам такава среда, на първо място заради техните действия спрямо нас през последните две-три години, за да можем да се срещнем и от тази среща да изпратим положително послание и на двете общества. Двустранните отношения с България не са на много високо ниво и ситуацията е status quo”, посочи Пендаровски.
По думите му има промяна в политическата реторика с последното българско правителство, но проблемът е, че през предходните три години българският президент и служебните правителства „под негово командване” не са работили за създаване на среда, в която европейската интеграция на страната да бъде обсъждана с европейски аргументи, „а не с аргументи от старите балкански антагонизми от 19 век и национализмите, които са причинили толкова много разрушения и страдания на обикновените хора през последния век, век и половина”.
По отношение на очакванията до ноември да бъдат гласувани промените в конституцията Пендаровски посочи, че е реалист, че ако те не се случат дотогава, няма опасност от дестабилизация на държавата, но е възможен драстичен регрес по отношение на демократичното развитие на страната и икономическа стагнация, а това, че Северна Македония може да остане в последната група или подгрупа на Западните Балкани по отношение на европейската интеграция, не е заплаха, а „легитимна политическа оценка”.
„Виждам, че позицията на опозицията е доста категорична и опитът ме учи, че когато наближават избори, а изборите са след седем-десет месеца, е много трудно да промениш позиция, която ти носи партийни точки. Не е проблем, нито опасно за стабилността, перспективите и бъдещето на (Северна) Македония това, че българите ще бъдат една от 12-13-те общности, които ще бъдат записани в конституцията. Ако 3500 души, живеещи в (Северна) Македония, са проблем, тогава не знам какво друго би било реален проблем, който да ни застраши”, каза Пендаровски.