Изминаха почти две седмици от опустошителните наводнения в Източна Либия, но Айша ал-Имам все още няма вест от най-големия си син. След два месеца е щял да се жени. Мъжът заминал за Либия, за да работи в строителството и да спечели пари за сватбеното си тържество, разказва майка му през сълзи.
"Загубата за нас е невъобразима", споделя жената от провинция Бани Сувайф в Централен Египет - един от най-бедните райони в Египет. Около 60% от хората там живеят под прага на бедността. От приблизително 250-те загинали египтяни, идентифицирани от либийските власти, около половината са от село Назлет ел-Шариф в района на Бани Сувайф. Разстроената майка има едно единствено желание - да види тялото на своя син. "Само мъката ми е останала", признава Ал-Имам.
Египетската общност в Дерна, либийския крайбрежен град, засегнат най-тежко от потопа, предизвикан от проливни дъждове и скъсването на двe язовирни стени, наброява около 2000 души, казва Тарек ал-Хараз, говорител на Министерството на вътрешните работи, което контролира Източна Либия. Голяма част от тези хора все още се намират в неизвестност. Предстои други жертви също да бъдат идентифицирани, допълни той.
Около 10% от жертвите са чужденци
Според Международната организация по миграция (МОМ), агенция към ООН, преди наводненията, причинени от бурята Даниел, в Източна Либия са живяли над 230 000 мигранти. Заради противоречащи си информации от различни организации и власти, все още съществува известно объркване относно броя на загиналите при бедствието. По последна информация засега те са около 4000 души, като над 500 са чужденци.
Властите в Судан обявиха, че 276 от загиналите са граждани на страната. Базираната във Великобритания Сирийска обсерватория за човешки права, която обикновено брои жертвите на войната в Сирия, съобщи за над 110 загинали сирийски граждани. Идентифицирани са и телата на десет жители на Бангладеш. Но сред изчезналите също има чужденци. Все още няма следа от около 10 000 души. Надеждите за откриване на още оцелели намаляха през седмицата.
Мигранти има и сред хората, които останаха без дом заради наводненията. Най-малко 40 000 души са били принудени да напуснат местата, в които живеят, според данни на МОМ. От останалите без дом след бурята Даниел, разразила се на 10 септември, мнозина участват в издирването на изчезналите. Други няколко хиляди намериха подслон в градове и села на изток, а няколкостотин се насочиха към Западна Либия, съобщават още от МОМ.
Защо Либия привлича мигрантите?
Либия е дестинация за много мигранти от Африка и Близкия изток. Петролният сектор в страната предоставя работа и препитание за едни, за други Либия е просто междинна спирка по пътя им към Европа.
Малцина, търсещи убежище, са официално регистрирани от либийските власти. Според Международната организация по миграция в Дерна около хиляда души са кандидатите за бежански статут - от около 8000 чужди граждани в града. Повечето от тях са от Египет, Чад, Судан и Нигер и са предимно млади мъже между 18 и 30 години, опитващи се да изкарат пари, за да издържат семействата си. Много от тях работят нелегално.
От 2014 година Либия на практика е една разделена държава - източните западните райони на страната са под контрола на враждуващи фракции.
Още преди наводненията "Хюман Райтс Уоч" изрази загриженост за отношението към имигрантите в Либия. В миналото организацията е документирала нечовешки условия в центровете за задържане - от пренаселеност до мъчения. След наводненията ситуацията само се е влошила.
"Станах свидетел на смъртта"
27-годишният Мохамед Абдел-Рабах от Сирия се счита за късметлия. Той е пристигнал в Дерна миналата година. Открили са го жив под развалините. Сега той се намира в болница в Бенгази, където го лекуват. Мохамед разказа пред ДВ как е бил отнесен от наводнението, на е успял да се хване за парче дърво. За щастие бил изхвърлен на място, на което водата не била твърде дълбока. "В онези ужасни мигове станах свидетел на смъртта", разказва той. Тела лежаха до мен, над мен и под мен."
Преди да бъде отнесен, той видял неща, които никога няма да забрави: "От покрива на сградата видях деца да крещят и гребат с ръце, докато водата ги отнасяше към морето. Молех се на Господ да им позволи да умрат бързо, за да приключат болката и мъчението. Техните образи ще ме преследват завинаги."
Автор: Ислам Алатраш