Израел мобилизира около 350 000 резервисти - част от армията е стационирана по границата с Ливан, а другата в близост до ивицата Газа. Целта на очакваната сухопътна офанзива в Газа е унищожаването на военизираната групировка Хамас, която Германия, ЕС, САЩ и други държави определят за терористична.
Според бившия израелски разузнавач и настоящ изследовател в Университета в Тел Авив Михаел Милщайн няма алтернатива на това развитие. "Хамас винаги са формулирали целите си ясно - пропагандиране на джихада и заличаване на държавата Израел. За тях икономическия просперитет никога не е бил стратегическа цел", коментира експертът пред ДВ.
Не трябва да възниква политически вакуум
И ето, че вече възниква въпросът: Как ще бъде ръководена политически Газа, ако сега Хамас и терористичните им структури бъдат заличени? Израел не дава отговор. Не се знае кой би застанал на мястото на Хамас, ако те действително бъдат унищожени. Едно обаче е ясно - не бива да се получава вакуум, смята Милщайн. "Бързо изтегляне след евентуалното унищожаване на режима на Хамас би създало вакуум, който ще се запълни с анархия и други радикални ислямистки групировки."
Примери за такова развитие вече има в Афганистан, където терористите от "Ислямска държава" се възползваха от отслабените институции, за да преследват своите цели. Тогава как би изглеждала Газа при евентуален край на Хамас? Милщайн вижда няколко варианта. Щефан Щетер от Университета на Бундесвера в Мюнхен също.
Вариант 1: Израел поема контрола над ивицата Газа
Възможен е сценарият, при който Израел директно да контролира ивицата Газа, както беше преди 2005 година. Това обаче може да предизвика нова въоръжена съпротива. Освен това би имало фатални последствия за баланса в региона, смята политологът Щетер. Като окупационна власт Израел ще има и задължения към гражданите на окупираната територия - поне според международното право. "Това няма да е по силите на страната финансово", казва Щетер. Освен това Израел едва ли ще може да наложи нова окупация, тъй като международните партньори на Тел Авив като САЩ ще се възпротивят. Подобна стъпка ще обтегне и отношенията на Израел с останалите арабски държави, с които страната е подписала мирни договори или планира такива. "Смятам, че това развитие е малко вероятно", казва експертът пред ДВ.
Вариант 2: Палестинската автономия поема контрола
Възможно е Палестинската автономия да си върне контрола над ивицата Газа. Този план има един основен проблем, смята Милщайн. Палестинската автономия, ръководена от Махмуд Абас, функционира като правителство на Западния бряг, където де факто контролира само малка част, а Израел - по-голямата. Всъщност Абас и партията му "Фатах" не се радват на популярност сред палестинците на Западния бряг. Срещу тях редовно има протести заради упреци в корупция и лошо управление. Освен това те са обвинявани в нелегитимност - последните президентски избори се проведоха през 2005 година, откогато Абас управлява като "вечен" лидер. Много палестинци го обвиняват и в това, че не е достатъчно остър в изказванията си срещу окупацията на Израел. Има и друг фактор, казва Щефан Щетер. "Ако Палестинската автономия поеме контрола над ивицата Газа след потенциална победа на Израел над Хамас, може да изглежда сякаш те печелят на гърба на жертвите от войната." Палестинската автономия не трябва да оставя подобно впечатление, но същевременно е ясно, че тя трябва да играе важна роля в който и да било сценарий за бъдещето на ивицата Газа, смята Щетер.
Вариант 3: Смесено гражданско палестинско управление
По-добра, но все пак сложна за постигане опция, е смесено палестинско гражданско управление, смята експертът по сигурността Милщайн. То би могло да се сформира от различни представители на гражданското общество и местните власти и би имало близка връзка с Палестинската автономия. Такъв модел може да получи подкрепа от Египет, САЩ, Саудитска Арабия и ОАЕ, прогнозира експертът. Това би било стабилно само за кратко, но е по-добър вариант от всяка друга алтернатива, казва Милщайн.
Вариант 4: Администрация от ООН
На теория ООН може да поеме управлението на конфликтната зона след потенциално унищожение на Хамас, смята Щефан Щетен. Подобно нещо се е случвало вече в Косово и Източен Тимор. "В Газа обаче това не е реалистично. Би било по-трудно от другаде, дори невъзможно. Този конфликт е твърде ключов за целия свят. Голяма роля се играе и от Западните сили, които също биха били критични към подобно решение."
Вариант 5: Управление на арабските държави
Изследователят Щетен смята, че друг сценарий е за предпочитане пред този с управление на ООН. А именно: арабските държави да поемат контрола над ивицата Газа съвместно с Палестинската автономия. "Това може и да е в интерес на някои от тези страни поради други причини - най-вече онези, които имат резерви по адрес на Мюсюлманското братство, към което принадлежи Хамас."
Макар че в момента официалната реторика в споменатите страни, водена от антиизраелските настроения, се фокусира върху солидарността с палестинците и страданията на палестинското цивилно население, "поражението на Хамас няма да се разглежда като проблем в Рияд и Кайро", смята Щетен. Преди всичко при такъв сценарий палестинците евентуално биха могли да бъдат убедени, че техните основни интереси няма да са застрашени - национално самоопределяне и решението за две държави. "Но за това е необходимо обединение, също и в сътрудничество със Запада и ООН". Освен политическата подкрепа, важна би била и финансовата подкрепа, за да се укрепи икономически такъв модел. Този модел не само би предложил перспективи за палестинците, но и би донесъл повече сигурност на Израел - казва Щетен.
Въпреки това, с оглед на настоящата ескалация с няколко хиляди жертви, изглежда доста неясно дали и на каква цена дори арабските държави с официални отношения с Израел в момента биха били склонни да поемат риска от такава опция. Такъв модел би могъл да се приложи в средносрочен план.
Автор: Керстен Книп