Какво представлява списъкът с издирвани лица?
Списъкът е официална база данни към руското министерство на вътрешните работи и може да бъде открит на сайта на ведомството. Ако съществува подозрението, че някое обвинено лице се е укрило от руското правосъдие, то се включва в списъка. Министерството не разкрива по какъв критерий е съставен той. Издирваните към настоящия момент са 96 752.
Кои граждани на други държави са в този списък?
Стотици чужденци са включени в този списък - основно украински войници и войници от Международния легион на украинската армия. В списъка обаче могат да бъдат открити и 160 източноевропейски политици, депутати и държавни служители - от Естония, Литва, Латвия, Полша и Украйна. Най-популярните имена в този списък са естонската министър-председателка Кая Калас, държавният секретар на страната Таймар Петеркоп и министърът на културата на Литва Симонас Кайрис.
В какво са обвинени европейските политици?
"Враждебни актове срещу руското историческо наследство" - това е официалната причина за издирването на тези хора. Например след руската пълномащабна инвазия в Украйна, латвийският парламент гласува да унищожи всички останали от съветско време паметници в страната. Те са посветени на Великата отечествена война, както в Русия наричат Втората световна. Затова руското вътрешно министерство прибави към списъка си с издирвани лица всички депутати в латвийския парламент, които гласуваха "за" премахването на паметниците през май 2022-а година. Това са 83 души, сред които е и бившата вътрешна министърка Мария Голубева.
Литва започна да премахва съветски паметници още през 1990-те години. Последните останали бяха разрушени през 2022-а. Естония също демонтира един съветски паметник, което дори предизвика протести сред част от жителите на балтийската държава. Русия остро критикува подобни решения: "Войната срещу общата ни история и премахването на паметниците на онези, които спасиха Европа от фашизма, разбира се, е възмутително", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Казусът с паметниците обаче не е единствената причина за попадане в списъка с издирвани лица. Руският президент Владимир Путин неведнъж е отправял критики най-вече към Латвия и Естония за начина, по който се отнасят с рускоговорящите малцинства в страните си. Тъй като двете балтийски страни искат окончателно да се разделят с руския език. Обучението в цялата образователна система вече трябва да се провежда само на съответния национален език. Всеки, който иска да продължи да живее в Латвия с руски паспорт, ще трябва най-късно до следващата година да докаже, че владее латвийски. В противен случай рискува да бъде депортиран, дори да е живял цял живот в Латвия.
Какви са последствията за хората в списъка?
Стига да не стъпват в Русия, издирваните от списъка не бива да се опасяват от никакви последствия. В Руската федерация обаче те биха били арестувани и срещу тях биха започнали дела с обвинения в "криминални действия".
Вътрешнополитически интереси ли обслужва този списък?
Да. С наближаващите президентски избори през март Путин иска да демонстрира, че защитава всички руснаци - не само тези на територията на страната, но и зад граница. Шефът на Кремъл иска да се позиционира като силен и решителен президент. Поради това той залага и без това трудните си взаимоотношения с балтийските държави. Освен всичко друго това се вписва в имиджа на враждебна Европа, която подкрепя противника във войната - Украйна. Естонската министър-председателка Кая Калас например усилено агитира за допълнителни оръжейни доставки и подкрепа за Киев.
Автор: Дженифър Палке