Украински и руски медии съобщават, че украински сили са извършили инвазия на руска територия в Курска област. Съобщава се за тежки боеве и унищожена техника.
Списание Forbes пише, че зад атаката стои легионът „Свобода за Русия“, съставен от руски партизани, сражаващи се на страната на Киев.
Въоръжени с американски бронирани превозни средства Stryker, легионерите напреднаха на границата към град Суджа, удряйки няколко руски танка Т-62 и сваляйки хеликоптер Ка-52.
Всичко е много драматично, но и срамна загуба на ценни военни ресурси. Докато легионът „Свобода за Русия“ извършва безсмислена атака в Суджа - град без практически никаква военна стойност, украинските сили в Източна Украйна продължават да се изтеглят.
В украинското селище Ню Йорк (намиращо се близо до Горловка), носещо името на американския мегаполис, руската армия упражнява натиск с голяма пехотна сила, подкрепяна от авиация и артилерийски огън. Украйна можеше да използва ресурсите си там вместо в Курска област - включително и бойци на същия този легион от руски партизани, който в момента хаби своите войски и боеприпаси, залавяйки няколко руски затворници в граничен град, който никой не очаква украинските сили да задържат в дългосрочен план.
Руските военновъздушни сили вече бомбардират легиона „Свобода за Русия“ с бойни самолети Су-25. Руската артилерия унищожи двойка украински ПВО системи „Бук“, очевидно подкрепящи трансграничната акция.
В момента в Курска област наблюдаваме познат модел. От началото на пълномащабната война досега руските партизани, биещи се за Киев, извършиха няколко трансгранични нападения, но нито едно от тези нападения не е довело до това Украйна да завладее нова територия. Легионът „Свобода за Русия“ почти сигурно ще се изтегли от Суджа до дни, ако не и часове. Сега си представете вместо това легионът да беше помогнал на ЗСУ в битките в Донбас.
Не е ясно кой е разрешил нападението срещу Суджа и какви са били целите там. Руските партизани са под шапката на украинското разузнаване, но може да имат много свобода на действие да планират собствените си операции. Възможно е целите на легионерите да са по-скоро политически, отколкото практически. Тоест, те се опитват да спечелят пропагандна победа чрез „нахлуване“ в Русия.
Но е ясно, че който и да е дал зелена светлина на нападението, не е успял да оцени най-неотложния проблем на Украйна: недостигът на добре обучена пехота - неизбежната последица от неуспеха на Украйна да приеме закон за мобилизация по същото време, когато Русия предприе своята собствена мащабна мобилизация миналата година.
Украйна можеше да укрепи позицията си на фронтовата линия по-рано, намалявайки териториалните загуби чрез мобилизиране на повече войски. В този контекст е непростимо за който и да е украински или проукраински командир да губи животи в нападение, което в най-добрия случай има само мимолетна пропагандна стойност. Тези стотици легионери трябва да се бият на изток.