Преди няколко дни руският президент Владимир Путин направи предложение за преговори за мир, обръща внимание австрийският Der Standard. Вероятно за него това е стратегически подходящият момент.
Австрийските журналисти припомнят как в речта си по време на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин отбеляза:
"Ако има желание за преговори, няма да откажем". Малко преди това говорителят на Путин Дмитрий Песков обяви обратното. Мирните преговори с Украйна в момента не са подходящи. Агенция "РИА Новости" цитира изказване на Песков, че не съществуват условия за преговори за мир, тъй като нахлуването на украинските части в западния руски регион Курск ги правят невъзможни.
Путин обаче е на друго мнение: "Нашите въоръжени сили стабилизираха ситуацията", обяви той по отношение на Курск и добави, че е напълно готов за преговори за мир.
"Никога не сме ги отхвърляли, но сме държали да не са на базата на няколко краткотрайни искания, а на базата на документи - такива бяха съгласувани и подписани в Истанбул", обяви Путин във Владивосток.
За какви документи става въпрос?
Малко след началото на войната руски и украински преговорни екипи водиха разговори за възможен път към мир в Истанбул. Германският Welt am Sonntag публикува документа с обем от 17 страници. Той е в резултат на преговори, проведени на 29 март 2022 година.
По силата на договореното според тези документи Киев се съгласява на "постоянен неутралитет". Страната ще остане необвързана и ще се въздържа от разработване на ядрени оръжия. За това трябва да има международни гаранции за сигурност. Възможни държави-гаранти са Русия, Великобритания, Китай, САЩ, Франция, Турция, Германия, Канада, Италия, Полша и Израел.
Конфликтът около анексирания Кримски полуостров ще бъде "замразен" за период от 15 години и решен в преки преговори между Русия и Украйна. Статутът на окупираните територии в Източна Украйна трябва да бъде изяснен на среща на върха между Путин и украинския президент Володимир Зеленски.
Но до каква степен страните са се споразумели за мирен договор?
Руският главен преговарящ Владимир Медински оцени постигнатия успех на 75 процента.
Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк коментира, че не е имало споразумение и не са постигнали съгласие по отделните точки, които да ги доближат до подобен документ. Той подчерта и че няма подписан документ.
Сега Путин иска да продължи преговорите. Според Der Standard той чувства, че е на път да постигне успех във войната. Руската армия продължава да напредва в Източна Украйна. В същото време украинската офанзива в руската гранична зона в момента е в застой.
Не трябва да се пренебрегва факта, че Путин има и външнополитически, и вътрешнополитически причини да иска да преговаря. Най-важната са предстоящите избори в Съединените щати. Не е ясно дали новият президент ще иска да подкрепя Украйна, както досега.
Друг фактор е ситуацията в Германия. Факт е, че досега от Кремъл не са коментирали изборите в най-силната икономика в ЕС, но много ясно се виждат засилените позиции на "Алтернатива за Германия" и BSW - "Алианс на Сара Вагенкнехт" в Тюрингия и Саксония. Вижда се, че и позицията, която те защитават по отношение на войната в Украйна е "дипломация вместо оръжие".
Не на последно място желанието на Путин да преговаря е вероятно реакция на нарастващата умора от войната, която изпитват много от руснаците.
"За първи път от шест месеца броят на хората, подкрепящи опцията - мирни преговори, се увеличи значително", твърдят от независими руски институт за изследване на общественото мнение "Левада".
В скорошно проучване 58 процента от анкетираните искат преговори. В същото време 37 процента смятат, че е необходимо военните действия да продължат.
Като цяло 76% от всички анкетирани все още подкрепят действията на руските въоръжени сили в Украйна. Има и едни 17%, които са против тях. В същото време сред по-младите руснаци се засилва скептицизмът доколко краят на войната в Украйна ще бъде успешен. Сред по-младите - онези под 24-годишна възраст 59% са "За" войната. В същото време 33% от всички възрастови групи в Русия изразяват загриженост, страх и ужас от войната, установява проучването.
И местните и регионалните избори в Русия, които преди малко приключиха, също са повлияни от агресивната война.
Владимир Путин е наясно с нарастващото изтощение в Украйна - без съмнение там се страхуват от следващата зима без достатъчно отопление.
Притеснителни са и драматичните промени в украинското правителство, а особено смяната на външния министър Дмитро Кулеба.
За никого не е изненада, че Путин иска да преговаря, но при неговите си условия. Във Владивосток той вече посочи възможните посредници: Китай, Бразилия и Индия.
От Der Standard припомнят, че и австрийският канцлер Карл Нехамер също обяви, че страната му, където се помещава седалището на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също е вариант да бъде посредник и тя е готова да подкрепи един справедлив и траен мир на основата на международното право.