Предстои развръзката в сагата с единствената в целия Европейски съюз (ЕС) петролна рафинерия, собственост на руската компания „Лукойл“ – българската „Лукойл Нефтохим“, която е и най-голямата рафинерия в страната.
Въпреки международните санкции, наложени на Русия заради войната в Украйна, Лукойл продължава да управлява стратегически важното съоръжение, което играе ключова роля в енергийните доставки в региона. Основен собственик на предприятието е регистрираната в Швейцария компания Litasco.
Самата руска компания обяви още в края на 2023 година, че „поради значителни промени в условията на експлоатация“ рафинерията на „Лукойл“ в България може да бъде обявена за продажба. Факт е, че от март 2024 г. България спря да купува петрол от Русия, която доскоро осигуряваше до 90% от енергийните доставки за страната. През октомври 2024 г. предстоящата продажба на актива беше обявена от тогавашния български министър на финансите Асен Василев.
Кой има претенции към рафинерията на „Лукойл“ в България?
Според източник от коалицията на ПП-ДБ, която настояваше активно за установяване на държавен контрол върху дружеството, Русия очевидно е заинтересована да продаде актива изключително на „свои“ инвеститори. По тази причина сред възможните кандидати за „Лукойл Нефтохим“ не се споменават големи играчи като Shell или TotalEnergies.
Със сигурност се знае, че унгарската група MOL е кандидат за „Лукойл Нефтохим“. През декември унгарският министър-председател Виктор Орбан и външният министър Петер Сиярто посетиха България. Самият Орбан заяви, че MOL ще се опита да получи актива. Според български експерти MOL е фаворит сред кандидатите. За съдържанието на нейната оферта обаче не се знае почти нищо.
Междувременно на сцената излезе още един претендент: В началото на януари казахстанската компания „КазМунайГаз“ обяви намерението си да купи „Лукойл Нефтохим“. Компанията обясни интереса си с желание да разшири присъствието си на международния енергиен пазар. Тя вече е собственик на две рафинерии в Румъния - Vega и Petromidia.
Размяна на активи?
Според Блумбърг сделката може да бъде на стойност около 1 млрд. долара, като вероятно не се планира парично разплащане. Експерти, интервюирани от ДВ, смятат, че сделката може да включва размяна на активи. Аскар Исмаилов, директор на казахстанската компания PACE Analytics, смята, че „Лукойл“ може да получи дял в Павлодарския нефтохимически завод. А финансовият анализатор Расул Рисмамбетов предполага, че на „Лукойл“ ще му бъде предложен дял в нефтохимическия завод в Атирау, Казахстан.
Освен това медиите вече съобщиха за интерес към рафинерията от страна на редица български играчи. Сред тях са Пламен Бобоков, съосновател на „Приста Ойл“, както и компанията „Инса Ойл“. Според „Файненшъл Таймс“ в края на 2024 г. „Лукойл“ бил поискал одобрението на Владимир Путин за продажбата на актива на консорциума Oryx Global на катарския бизнесмен Ганим бин Саад Ал Саад и британската компания DL Hudson. Освен това посланикът на Азербайджан в България Хюсеин Хюсеинов съобщи за интерес към „Лукойл Нефтохим“ от страна на азербайджанската държавна компания Socar.
Какво може да попречи на продажбата на „Лукойл Нефтохим“?
Българската държава притежава така наречената „златна акция“ в „Лукойл Нефтохим“, която ѝ гарантира достъп до определена информация за дейността на рафинерията, но не и правото на вето върху решенията за промени в собствеността. През януари 2023 г. българският парламент промени закона така, че - поне на теория - държавата да може да поеме контрола върху дружеството в случай на заплаха за националната сигурност, обществения ред и доставките на критични ресурси - чрез въвеждане на механизъм за временно управление. По отношение на „Лукойл Нефтохим“ обаче прилагането на такъв механизъм сега не се обсъжда.
„Правителството уважава частната собственост - от тази гледна точка българската държава не може да взема решения относно промяната на собствеността на централата. Въпреки това, като се има предвид значението на централата за националната и енергийната сигурност на страната, ние следим процеса отблизо“, заяви през декември служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.
Преди „Лукойл“ оперираше в много европейски страни, макар това никога да не е бил приоритет за компанията. През 2014 г., след като Русия анексира Крим, стана ясно, че тази част от бизнеса на „Лукойл“ няма бъдеще.
„Лукойл“ се прощава с Европа
През 2014 г. „Лукойл“ продаде 240 бензиностанции и шест петролни бази в Украйна, както и много бензиностанции в балтийските държави, Чешката република, Словакия и Унгария. През 2017 г. акционерът на „Лукойл“ Вагит Алекперов обясни продажбата на активи в съседните държави със „сериозни антируски настроения“.
Въпреки това до началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна „Лукойл“ все още имаше някакъв бизнес в ЕС. Това включваше например голямата рафинерия ISAB в Сицилия, която произвеждаше повече от 20% от бензина за Италия. Наложената през декември 2022 г. забрана за морските доставки на нефт от Русия обаче парализира дейността на компанията. Властите обсъждаха възможността за нейната национализация, но в крайна сметка „Лукойл“ намери купувач - базираната в Кипър G.O.I. Energy. Италианските медии заподозряха, че това дружество може да е свързано с Русия, но това така и не можа да бъде доказано.
„Лукойл“ все още има активи в Румъния и Молдова. Периодично се появяват слухове за тяхната продажба, но досега те не са потвърдени. И накрая, наред с рафинерията в Бургас, руската компания продължава да притежава голяма мрежа от бензиностанции в България. Според „Блумбърг“ „Лукойл“ би искал да я продаде срещу 3,3 млрд. долара, което е повече от три пъти над сумите, които може да получи за „Лукойл Нефтохим“.
Олег Хохлов | Емилия Милчева | Фариза Болатбек