Руският „сенчест флот“ е жив благодарение на западните страни, разкрива проектът Follow the Money, който в сътрудничество със западни разследващи журналисти направи шокиращи разкрития.
След пълномащабната инвазия в Украйна на Русия бяха наложени санкции и Владимир Путин се изправи пред голям проблем: как да поддържа търговията с петрол, изграждайки нов флот от кораби в сянка.
Оказва се, че петролните танкери на Русия са закупени от европейски корабособственици, които са генерирали над 6 милиарда долара печалба от тези продажби. Много от тези остарели кораби, които иначе биха били изведени от експлоатация, сега плават в моретата под сложни, непрозрачни структури на собственост, често без адекватна застраховка срещу екологични бедствия.
Разследващите са стигнали до заключението, че повече от една трета от сенчестия флот на Русия се състои от танкери, които преди са били собственост на западни държави – същите държави, които са санкционирали Русия за нейната агресия срещу Украйна.
Въпросните 230 остарели танкера са били продадени на изключително високи цени, позволявайки на бившите им собственици да приберат над 6 милиарда долара за кораби, които иначе биха били бракувани.
Не само корабите поддържат руския „сенчест флот“ в движение. Много от членовете на екипажите, често работещи при опасни условия, са наети от агенции, базирани в Украйна и в рамките на Европейския съюз. Правейки това, те играят решаваща роля в поддържането на сенчестия флот. Двадесет от агенциите за наемане на служители, обслужващи сенчестия флот, са базирани в Украйна.
Сред корабите, продадени от Русия, лидер е Гърция – 127 танкера, които някога са били в гръцки ръце, сега са част от сенчестия флот на Путин. 22 кораба идват от Великобритания, единадесет от Германия, а осем от Норвегия.
Според изчисления руският флот в сянка в момента транспортира 70 процента от целия руски износ на петрол. Корабите са регистрирани в различни страни по света, често с неясни структури на собственост и в много случаи без застрахователно покритие, поради което екологичните организации също многократно предупреждават за опасности - да не говорим за факта, че санкциите срещу търговията с руски петрол изглежда нямат ефект.
Западните правителства казват, че кораби от сенчестия флот се използват за превоз на руски петрол, извършване на шпионска дейност за Москва и картографиране, и понякога унищожаване на жизненоважна подводна инфраструктура като кабели.
Директните продажби на петролни танкери на руски субекти са забранени съгласно санкциите на ЕС, наложени през 2023 г. Но чрез различни схеми на тъмно подобни сделки са възможни. Икономисти посочват, че усилията за санкции не са били достатъчно ефективни, ако тези танкери в крайна сметка могат да се окажат в сенчестия флот на Путин. Именно тези пари от продажбата на петрол финансират войната на Путин срещу Украйна.
От продавачите от страните от ЕС се изисква да гарантират, че техните кораби не заобикалят санкциите. ЕС нареди на европейските корабопритежатели да докладват на националните власти, когато продават кораб на купувач извън блока. Въпреки тези мерки обаче се е стигнало до въпросните сделки. Компаниите твърдят, че е „извън техния контрол“ да знаят кой управлява кораба след продажбата му, като се опитват по този начин да се отърват от отговорност. Корабите се продават на фирми, регистрирани в юрисдикции като Сейшелските острови, при които сделки контролът е труден. Фирмите биват регистрирани на лица, които не могат да бъдат свързани с Кремъл.
В няколко случая корабите също са били продадени втори или трети път през различна държава, преди да пристигнат в сенчестия руски флот. Често корабите биват преименувани няколко пъти в хода на тези операции, за да не могат да бъдат свързани по никакъв начин с Русия.
Освен че подкопава усилията за оказване на финансов натиск върху хазната на Русия, зависимостта на флота в сянка от старите танкери увеличава потенциала от морски катастрофи. Много от танкерите са достигнали възраст, в която обикновено биват изваждани от експлоатация, тъй като основните разходи за поддръжка надвишават това, което може да се спечели от продажбата на кораба за скрап, а корабите в сенчестия флот нямат западна застраховка срещу нефтени разливи. Това увеличава вероятността от злополуки и големи екологични щети.
Страни като Гърция, Кипър и Малта, разчитащи на морската индустрия, изразиха загриженост относно по-строгите мерки за прилагане на санкциите. А инцидентите с повредени подводни кабели в Балтийско море отново разгорещиха дебата за по-решителен подход от страна на западните страни.