Около една четвърт от случаите на сърдечносъдови заболявания и свързаните с тях смъртни случаи може да са свързани с висок прием на свръхпреработени храни, сочи ново проучване.
Изследването, публикувано в American Journal of Preventive Medicine и представено на Международния конгрес по затлъстяване в Мексико, допуска, че намаляването на консумацията на подобни продукти може да предотврати значителен брой инфаркти, инсулти и преждевременни смъртни случаи.
Към свръхпреработените храни обикновено се отнасят чипсът, бисквитите, сладоледът, преработените месни продукти, газираните напитки, част от готовите ястия, индустриално произведеният хляб и някои зърнени закуски. Те често съдържат консерванти, емулгатори, оцветители, ароматизанти и други съставки, които рядко се използват при домашно приготвяне на храна.
Предишни изследвания свързват високата им консумация с по-неблагоприятни здравни резултати. Продължава обаче научният спор дали рискът се дължи на самата индустриална обработка, или основно на високото съдържание на сол, захар, наситени мазнини и ниското количество фибри в много от тези продукти.
Във Великобритания средно около 56% от дневния енергиен прием идва от свръхпреработени храни, а при тийнейджърите делът достига приблизително 68%. Тези стойности са значително по-високи от отчетените във Франция и Италия.
Екип от Университета на Монреал е използвал канадски здравни данни, за да оцени връзката между консумацията на свръхпреработени храни и заболяванията на сърцето и кръвоносните съдове.
Според анализа между 23% и 38% от всички сърдечносъдови инциденти в Канада през 2019 г., включително инфаркти и инсулти, може да се свържат с приема на такива продукти.
Това би съответствало на между 58 200 и 96 000 нови случая на сърдечносъдови заболявания, както и на между 10 600 и 17 400 смъртни случая. Изследователите отчитат и значителен брой пациенти с трайни увреждания.
Според изчисленията намаляване на консумацията на свръхпреработени храни с между 20% и 50% би могло да предотврати от 16 800 до 45 900 нови случая на сърдечносъдови заболявания и между 3 100 и 8 300 смъртни случая.
Авторите смятат, че ограничаването на тези продукти трябва да бъде част от политиките за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Сред предложените мерки са данъци върху определени храни, по-ясни обозначения върху опаковките, ограничения върху рекламата и промени в състава на продуктите.
Мейва Мей от британската Stroke Association посочи, че резултатите допълват натрупващите се данни за връзка между хранителните режими, богати на свръхпреработени продукти, и повишения риск от инсулт.
По думите ѝ високият прием на сол, захар и наситени мазнини може да повиши кръвното налягане и други основни рискови фактори. Тя подчерта, че личният избор често е повлиян от цената, наличността и интензивната реклама на храните.
Проучването обаче има ограничения. Проф. Алберто Фиоре от Университета „Абъртей“ в Дънди отбеляза, че става дума за математическо моделиране, а не за клинично изпитване, което проследява реални промени при хора, консумирали повече или по-малко свръхпреработени храни.
Моделът използва данни за храненето от 2015 г. и прилага оценки на риска, извлечени от изследвания във Франция, Италия и САЩ. Според Фиоре широкият диапазон в изчисленията показва значителна несигурност.
Той постави под въпрос и дали наблюдаваният риск е резултат от индустриалната обработка или от вече добре познатите характеристики на нездравословното хранене.
„Възможно е да измерваме не ефекта от обработката, а вредите от режим с много свободни захари, наситени мазнини и натрий и с малко фибри“, коментира експертът.
Според него резултатите за сърдечносъдовия риск се влияят в голяма степен от подсладените напитки и преработените месни продукти, чието неблагоприятно въздействие е известно от десетилетия.
Авторите на изследването също признават, че е необходимо по-добро разграничаване между ефекта на самата обработка и влиянието на хранителния състав на отделните продукти.