800 хиляди българи от 3891 населени места у нас нямат достъп до личен лекар. Плевен е областта с най-много общопрактикуващи лекари - един на 1311 пациенти. В Кърджали джипитата не достигат и на един медик се падат близо 3 хил. пациенти.
Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която правителството прие в края на миналата година, пише 24 часа.
3950 са личните лекари, които работят по договор със здравната каса у нас. Средно те лекуват по 1711 души. Проблемът с броя на джипитата е известен, а според някои специалисти се е задълбочил след пандемията. Здравните власти обаче очакват към 2030 г. броят на личните лекари да се увеличи и на един да се падат 1650 души, което е близо до минималните нужди на страната. В момента най-много общопрактикуващи лекари има в райони с по-висока икономическа активност и където има медицински университети, докато в отдалечените селски райони и малките градове има недостиг. За да се намалят неравенствата за достъп до лекар, здравната каса въведе финансови стимули за джипитата в селските и отдалечените райони.
Всеки месец те получават определена сума. Според Националната карта обаче тези стимули не са достатъчни и не се е подобрил достъпът на хората до лекар. Предлагат се допълнителни стимули - еднократна сума за разкриване на практика, да се поемат и разходите на семейството на лекаря за наем и транспорт. Предоставянето на средства за наемането на допълнителен брой медицински специалисти - лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери или лекарски асистенти, също е сред стимулите.
Националната карта отчита и друг проблем, за който се говори от години - средната възраст на личните лекари е 58-59 г., а 25% работят в пенсионна възраст
Всъщност лекарите под 50 години в столицата са десетина. Най-младият, специализирал детски болести, е на 49 г., а най-възрастният - на 82, според анализ на Института по обща медицина за 2021 г.
Въпреки недостига на лекари Националната карта отчита излишък на болнични легла. 25% от тях са излишни, като в София изобщо не трябва да бъдат разкривани нови структури за активно лечение, а част от съществуващите следва да се трансформират в такива за дългосрочни грижи.
52 246 са всички болнични легла у нас, половината от тях са в многопрофилните болници. Над половината обаче са концентрирани само в 7 области – София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.
Най-голям е излишъкът на леглата за активно лечение – 14 843, а леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия, пък не достигат с 2989.
Проблем е и трудният достъп до лечение на болни с инсулт. Здравните власти планират да изградят специализирани центрове за лечение на инсулти и други мозъчносъдови заболявания, наречени “строук центрове”. Това се налага, тъй като според данни на Националния статистически институт през 2021 година от “мозъчно-съдови болести” са починали 20 663 души, а над 50 000 в страната ежегодно получават инсулт.
Крайно неравномерно е териториалното разпределение на психиатричните стационари. Области като Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен и Ямбол имат само по едно психиатрично отделение към многопрофилна болница. 12 са държавните психиатрични болници у нас, толкова са и центровете за психично здраве, само 5 са психиатричните клиники, а 17 са психиатричните отделения към многопрофилни болници, показва Националната карта.
Сериозен дефицит е налице и по отношение на капацитета за предоставяне на профилирани услуги в областта на детско-юношеската психиатрия.
През 2020 г. само 21 са специалисти с придобита специалност “Детска психиатрия” в България.
Стационарните психиатрични отделения за детска психиатрия пък са две. Затова здравните власти планират да разкрият дневни психиатрични отделения (центрове) за деца и юноши с психични разстройства. Това е необходимо да се осъществи като крайна цел във всяка област на страната, се обяснява в документа. Тези отделения (центрове) ще осигуряват консултиране и дневни психиатрични грижи без откъсване на децата от обичайната среда на живот.