Motor Trend Channel публикува много полезен и забавен клип на тема презавиване, по-известно с японското название дрифт. Всички малко по-запалени шофьори познават удоволствието, което носи това умение. За повечето нормални хора отстрани гледката прилича на автомобил, който е изгубил контрол и се готви да излезе извън пътя, но всъщност дрифтът е контролирано изгубване на сцепление на задните колела на автомобила и изисква голямо майсторство.
Нужните неща за упражнение от подобен род се свеждат до автомобил със задно предаване с добра мощност, сравнително твърдо окачване и балансирано шаси. Неслучайно Motor Trend Channel са избрали точно този автомобил. Това естествено ще предзвика много негативни коментари, но в нашата страна всичко се приема по леко изкривен начин, а това са фактите.
Известни са няколко техники за започването на контролирано поднасяне, като повечето от тях идват от рали спорта. Като за начало може да се започне с подаването на мощност в началото на завоя и наличието на странично ускорение. Вторият начин е нарушаване на баланса на автомобила при навлизането в завои чрез малко по-активно спиране, което води до олекване на задницата.
Третият начин за малко по-напреднали е известният "скандинавски мах" - той представлява разбалансиране на автомобила с бързо движение на волана обратно на посоката идващия завой, като също може да се използва леко спирачно усилие. Четвъртият показан начин е с използването на ръчна спирачка, като той позволява най-голям контрол над автомобила.
Ще добавим още два, които не присъстват във видеото поради факта, че все по-малко автомобили се предлагат с ръчни скорости. Т.нар. "clutch kick" (в буквален превод "шут на съединителя") води до рязкото предаване на мощност към задните колела и следователно губенето на сцепление и "shift lock", което в превод значи заключване чрез предавка. Това се постига със включването на по-ниска предавка с натиснат съединител преди завоя и много рязкото му пускане в навлизане в него. Ефектът е подобен на ръчна спирачка, но напрежението, което на което подлага автомобила, е значително и поради този факт се използва много рядко.
Друг също интересен факт, който за много хора ще изглежда странно, е, че при дрифта се търси сцепление във всичките му форми. Сцеплението позволява по-голям контрол над автомобила. Състезателните дрифт машини използват много широки и големи задни гуми от тип полусликове. Един от често използваните размери е 265/40/18, като широчината достига и до 295. Предните гуми от своя страна се определят от пилота и теглото на колата, като някои залагат и на по-малък цолаж отпред. Най-разпространените размери там са 225/45/17 и 225/35/18.
Чифт гуми готов за подвизи във Formula Drift.
Състезателните машини, които виждаме по клиповете, са подложени на много промени по геометрията на окачването. Целта на задните гуми, както споменахме, е максимално сцепление с максимална контактна площ, а при предните това е възможно най-голям ъгъл на завиване, който да позволява най-пълен контрол и същевременно поддържането на този ъгъл при пързаляне.
Друга модификация, предобила голяма популярност, е преместването на радиатора в задната част на автомобила. Целта е постигането на критично важния за дрифта баланс и същевременно по-добро охлаждане. При радиатор в предната част на автомобила повечето от отделената температура отива към двигателя. Друга полза от тази трансформация е, че при контакт, който е сравнително често явление, буферната зона между двигателя и бронята се увеличава.
Липсата на големи ограничения в този спорт го направи адски разноцветен. Тук даунсайзингът не присъства, а по-скоро можем да го наречем ъпсайзинг. Задължителните атрибути, които трябва да има една такава машина, са предпазна клетка, седалки тип корито и противопожарна защита. От там насетне шаситата, двигателите и модификациите са в ръцете на собственика. В момента най-използваните шасита в Европа са на Nissan S13,S14 и S15, а от BMW - Е46. От двигателите най-често се използват 3.0-литровият 2JZ на Toyota, производните на американския V8 LS и някои от моторите на BMW, като повечето са модифицирани към принудително пълнене.
Двигателят 2JZ на дрифт пилота Фредрик Аасбо.
Американски V8 във варианта LSX, като един от най-мощните атмосферни агрегати.
И V8 двигател на BMW преминал към принудително пълнене от Скандинавия.
Практикуването на този спорт може да донесе само позитиви на хората, които имат възможността да го правят. Разбира се, препоръчително е това да става на предназначени за целта места. От една страна е подобряването на контрола над автомобила, което води до много по-малко инциденти на пътя, а от друга - изразходването на адреналина до последна капка. Друго важно е, че разбираме колко важни са гумите и каква огромна разлика има между тях. Темата е много обширна и едва ли ще може да покрием всички точки. Един призив към колегите, които пишат за "гонки" - дрифт автомобилите не се използват за "гонки". Информирането е много важно и препоръчително при писането на подобни теми.