Обвиненията в екологично мошеничество вкараха Volkswagen AG в блато, каквото 78-годишната история на концерна не помни. Компанията стремително губи пазарна капитализация, а имиджът й се срива катастрофално. Това обаче далеч не е първият случай, в който щатските власти използват регулаторните норми като инструмент за търговски натиск.
През последните години американските производители и особено General Motors отнесоха няколко глоби за различни технически проблеми, но лъвският пай от санкциите се стовари върху чуждестранни компании.
През 2009-2010 г. под въпрос бе поставена репутацията на Toyota в САЩ. Срещу японската марка заваляха частни искове заради предполагаем дефект на педала на газта в различни модели, който се заклещвал в стелката и ускорявал безконтролно колите.
Toyota отзова над 10 млн. автомобила за отстраняване на проблема, въпреки че след безбройни тестове инженерите на компанията така и не бяха успели да възпроизведат описвания в обвиненията пагубен ефект. Това обаче не укроти щатските власти, които наложиха на японския производител рекордна глоба в размер на $1.2 млрд. за "заблуждаване на потребителите и несвоевременно отстраняване на неизправности".
След проведени тестове през 2012 г. американските регулаторни органи поставиха под съмнение достоверността на обявените от Hyundai и Kia данни за разхода на гориво. Според щатските власти моделите Accent, Elantra, Veloster, Santa Fe, Rio и Soul от 2012-2013 г. харчели повече от декларираното, което доведе до глоба от $300 млн. за "несъответствие с екологичните стандарти" през ноември 2014 г.
През януари тази година под прицела на американците попадна и Honda. Регулаторните орани в САЩ обвиниха японския производител в прикриването на повече от 1 700 катастрофи, причинени от технически дефект. Компанията беше глобена със $70 млн.
Обстоятелството, че най-крупните санкции през последните години се налагат именно на чуждестранни производители на пазара в САЩ, кара мнозина наблюдатели да подозират властите в услужлива избирателност на отправяните обвинения и дори протекционизъм, прикрит под благовидната грижа за здравето на обикновения американец.
В сравнение с други производители продукцията на VW не е толкова популярна на американския пазар, но делът на немците не е за пренебрегване. Системният натиск срещу чуждестранни автомобилни компании от Европа и Азия не само облагодетелства щатските им конкуренти, които банкрутираха след финансовата криза от 2008 г., а и разчиства територия за нови играчи като нескрито субсидираната от американския бюджет Tesla и Apple, която се готви за навлизане на пазара на автомобили през 2019 г.
"Дизелгейт" съвпада подозрително с разногласията по Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и Европейския съюз, което трябва да бъде подписано тази година, а някои по-параноични наблюдатели свързват скандала и с надигащата се външнополитическа еманципация на Германия по въпроса със санкциите срещу Русия, разполагането на американски ядрени ракети на територията на страната и планирания газопровод "Северен поток 2".