Препъването на вносната продукция с мита, за да бъде насърчена националната икономика, се използва като политически инструмент от памтивека. Доналд Тръмп върна протекционизма сред актуалните теми, но дали новият стопанин на Белия дом не повтаря вече допускани грешки?
Една история от 80-те години на миналия век звучи подозрително познато на фона на заканите на американския президент да облага с 35-процентово мито вносните коли. По онова време британската икономика е заорала дълбоко в дъното и автомобилният бранш не прави изключение.
За да стимулира националното производство, Обединеното кралство приема закон, който удря здраво по вноса на автомобили. Те са обложени с такива мита, че за повечето чуждестранни производители става неизгодно да изнасят за Великобритания. Шефовете на Mitsubishi Motors обаче виждат шанс за печалба въпреки политическото менгеме.
Японците решават да построят завод под съвсем друга марка в държава от Общността на кралствата (16 от 52-те страни от Британска общност, в които английската кралица е държавен глава), чийто внос не се облага с мита на Острова.
Страната е Австралия, а новата компания - Lonsdale. Тя е регистрирана като австралийски производител и веднага започва сглобяването на седани и комбита Mitsubishi Sigma под "загадъчните" имена Saloon и Estate, които изнася за Великобритания.
Засуканата схема обаче се проваля, макар да е напълно законна. Автомобилите на Mitsibishi се оказват прекалено скъпи за марка, която никой дори не е чувал. Британците просто не желаят да дават толкова пари за кола със съмнително име. Lonsdale успява да продаде около 1 000 автомобила, след което прекратява съществуването си.
Протекционизмът обаче също не стигна по-далеч. Опелото на британското автомобилостроене започна именно в началото на 80-те, а към края на десетилетието се състоя и погребението. От славните някога островни производители с "малко" помощ от Honda и BMW британски остана единствено Rover, но и неговият край не бе особено жизнерадостен.