Като кобрите

Ако имаше титла "Най-непозната марка", АС вероятно щеше да бъде фаворит за спечелването є. Не, не става дума за легендарната Cobra. Тя дължи славата си на американеца Карол Шелби. АС произвежда "по-специални" возила още от 1903 г. и винаги е имала особен статут в британската автомобилна история. Съществува до ден-днешен и продължава да се бори за място под слънцето със свръхограничени серии коли, за които са чували малцина.

През 60-те тази тактика носи успех и автомобилите на АС гарантират неголеми, но достатъчни печалби въпреки конкуренцията на Ferrari, Lamborghini и Maserati. Разбира се, основна заслуга за това има Cobra. Фамозният британски атлет с американско поданство обаче съвсем не е единственото бижу в колекцията на АС. По същото време компанията произвежда гранд туръра 428, по-известен като Frua. В периода от 1965 до 1973 г. от този модел са сглобени едва 81 бройки, което го прави изключително ценна придобивка не само за колекционерите, а и крайно любопитна тема за всеки познавач.

АС 428 напомня силно на Maserati Mistral и в това няма нищо случайно. Дизайнер на каросерията е Пиетро Фруа, който разработва италианския GT през същия период. Въпреки широко разпространеното мнение, че външните панели на двата модела са едва ли не взаимозаменяеми, еднакви са само дръжките на вратите и малките прозорчета в предната им част. 428 използва удълженото със 150 мм състезателно шаси на Cobra Mark III. То се сглобява в малката фарбика на компанията в Съри, след което се изпраща в Италия за монтажа на каросерията. Окончателното окомплектоване с двигател и допълнително оборудване става обратно в Англия. Тези пътешествия оскъпяват неимоверно крайния продукт, но пък резултатът си струва, а и изгодната цена никога не е била крайна цел.

За разлика от сходните като технологична порода Iso Rivolta, Monteverdi Hai и De Tomaso от онази епоха, Frua разполага с напълно независимо пружинно окачване от състезателната Cobra. Конструкцията прилича много повече на италианските суперкари, отколкото на големите британски туръри. Шасито се изработва от стоманени профили в сложна конфигурация и ръждясва лесно. Затова англичаните се презастраховат, като използват грамадни 100-милиметрови тръби за рамата. Така постигат и невероятна устойчивост на усукване както при купето, така и при кабриолета.

AC Frua опитва да пробие на пазар, където господстват големите туръри на Ferrari, Lamborghini и Maserati. При съпоставими характеристики на шасито и общото тегло обаче, 428 разполага с много по-голям и мощен двигател, от който и да било италиански конкурент по онова време. Британският GT се екипира с големия блок Ford FE. С малко донастройки 345-те стандартни кончета на седемлитровия исполин лесно нарастват на 500, а по-модерната му версия с ходов обем 427 кубически инча (6 965 см3) и "странично мазане" надхвърля границата от 600 дори само ако се захранва с 91-октанов бензин. При тегло под тон и половина Frua смело може да се определи като един от най-бързите автомобили от онази ера. Ако не друго, моделът превъзхожда състезателните "кобри" най-малко с далеч по-съвършената си аеродинамика, а това вече говори достатъчно.

Произведени са общо 49 купета, наричани Fastback, 29 кабриолета и 3 специални версии. Сред последните има вариант с четири врати и кабрио с прибиращи се фарове. През годините много от тях са унищожени, за да бъдат конвертирани в Cobra, но заради цената на малкото останали Frua варварската практика е преустановена бързо.