Ентусиазмът около електрическите коли поставя един централен въпрос: Откъде ще дойде токът, от който всички те се нуждаят? За противниците на атомната енергия това може да се окаже голямо притеснение. Това коментира изданието "Дойче Виртшафтснахрихтен".
Автомобилната индустрия се намира в „електро-въодушевление“: Volvo иска да произвежда все повече електромобили след 2019, Tesla се кани да доминира пазара с модел за 31.000 евро, а Volkswagen от своя страна ще контрира с предложения от 30.000 евро. Франция иска да забрани продажбата на дизелови и бензинови коли от 2040. Накратко, както показа и заключението от срещата за климата в Париж през 2015, в бъдещето улицата ще принадлежи на електрическата кола.
По света леките коли изминават около 25 000 милиарда километра
Един централен въпрос остава загадка: Откъде ще дойде целият този ток?
По света има около 1.2 милиарда леки автомобили. Освен това има още 250 милиона товарни автомобили и други тежкотоварни превозни средства, които за момента не са във фокуса на нашето внимание, въпреки че според Международната агенция по енергетиката са били решаващ фактор за развитието на потреблението на гориво.
Тази гигантска флота трябва да бъде преустроена през следващите години в електрическо задвижване. Респективно нуждата от ток се превръща в централен проблем. Един електромобил се нуждае от 15-35 киловатчаса за 100 километра. За да се опростят сметките, ще изходим от стойност 20 кВтч.
Ако приемем, че по света леките автомобили изминават 25 000 милиарда километра годишно и се нуждаят от 20 киловатчаса за 100 километра, ще бъде необходимо огромното количество от 5 000 милиарда кВтч. За да бъде произведена толкова енергия годишно, са необходими или 450 атомни централи, или 4 000 водноелектрически централи или 400 електроцентрали, изгарящи изкопаеми горива (кафяви въглища).
Надеждата, че възобновяемите енергийни източници ще могат да осигурят енергията за електромобилите, е илюзорна. Въпреки полаганите усилия в тази област произведената вятърна енергия годишно възлиза на 77 милиарда киловатчаса, а фотоволтаичната – 38 млрд. кВтч. Освен това вятърът и слънцето не са постоянни източници на енергия, което прави кафявите въглища нужни, за да се запълнят дупките.
Е-мобилността ще означава ренесанс на атомната енергия и енергията придобита от кафяви въглища. Това би било шумен провал за екологичната политика.
В тази връзка трябва да се вземат и под внимание 250-те милиона товарни автомобили, които потребяват 20% от световния петрол. От 2000 г. насам потреблението на петрол в тази област се е покачило повече от всеки друг сектор – индустрия, въздушен транспорт. Замърсяването на околната среда, причинено от товарните автомобили, е огромно. Въпреки опитите на концерни като Daimler и MAN да имплементират електрическото задвижване в камионите и тировете, това ще означава още по-голяма необходимост от енергия.
Решението – хибридните автомобили, но и намаляване на огромните инвестиции
Най-реалистичната алтернатива е затвърждаването на хибридните автомобили – комбинация от електрически батерии и бензин или дизел. Докато превозното средство се движи на дизел или бензин, батериите се зареждат, като по този начин зависимостта от енергийната мрежа силно се редуцира. Чрез намаляването на разхода на гориво ще има нужда от по-малко бензиностанции и при повреда на електрическите батерии шофьорът няма да остане на улицата. Освен това няма да бъде нужно да се изградят стотици електроцентрали. От частичното запазване на фосилните горива печелят както държавите, така и индустрията. Абсолютно им отстраняване би оказало огромен натиск за иновации върху автомобилопроизводителите и държавните администрации, които трябва да планират построяването на хиляди нови електрически станции. С оглед на тези перспективи затвърждаването на хибридните автомобили е най-балансираното решение.
Критици задават въпроса, дали
- превръщането на първичната енергия в електричество
- транспорта на тока до електрическите станции
- зареждането на батериите
- производството и изхвърлянето на батериите
не натоварват енергетиката и околната среда повече от
- добиването и рафинирането на петрол
- транспорта му до бензиностанциите
- изгорелите газове от бензиновите и дизеловите двигатели.
Солиден отговор на този въпрос няма.
Необходимо е да се води енергийна политика, която взима под внимание всички гореспоменати фактори.
- Електрическата мобилност със сигурност е добре дошла, но не и когато с нея върви драстично натоварване на околната среда чрез изграждането на електроцентрали, изгарящи изкопаеми горива.
- Вятърът и слънцето са атрактивни източници на енергия, но докато тя няма как да се съхранява, този вариант е силно ограничен.
- Отказът от атомната енергетика е проблематичен. Запазването ѝ с подобрени мерки за сигурност би било най-адекватният вариант.
В момента в обществото доминират лозунги като „Край с петрола, газта и въглищата“ или „Електромобилът е бъдещето“, което не води до никаква реална редукция на натоварването на околната среда.