В края на ХIХ век, през 1890 година, англичанинът Джон Марстън започва да произвежда никелирани метални украшения. Тази работа обаче не е много по вкуса на младия джентълмен. Влечението му към превозните средства е причина да смени дейността на малката работилница. Така Джон започва да произвежда велосипеди. Интересното при моделите на Марстън е, че веригата е обвита със специален кожух, пълен с масло. По този начин тя се смазва непрекъснато. Велосипедите на Джон получават името Sunbeam. Макар че байковете стават много популярни на Острова, след време Марстън прекратява производството им. През 1899 година той се заема с разработката на лек автомобил. След няколко неуспешни прототипа се появява и моделът Sunbeam-Mabley. През 1901 този автомобил започва да се произвежда серийно. Началото е трудно. Автомобилът не е много сполучлив и Марстън решава да потърси съдействие от друг специалист. Така на работа във фирмата постъпва конструкторът Чарлз Пулинджър. Той има доста богат опит от френската автомобилна компания Teste et Moret. Благодарение на връзките си с лионската фирма Чарлз сключва договор за производство на модела 12 НР. Колата е оборудвана с четирицилиндров двигател с работен обем 2 413 см3. От 1903 година лицензният модел започва да се продава с марката Sunbeam. Главната особеност на 12 НР е верижното предаване към задните колела. Веригата, както при велосипедите на Марстън, е обвита в кожух, пълен с масло.
В периода 1904 - 1909 година фирмата Sunbeam сглобява още няколко модела по лиценз на други автомобилни компании. Производството на леки коли собствено производство започва през 1909 година. Известният по това време инженер Луи Котален напуска компанията Hillman и започва работа в Sunbeam. Той разработва изцяло нов проект и конструира модела 14/18 НР. Возилото се оказва доста добро и се продава с голям успех. Котален е на мнение, че за да се подобри имиджът на колите с марка Sunbeam, те трябва да участват в престижни състезания. Ръководството възприема идеята на Луи и му възлага задачата да направи мощен състезателен автомобил. Така се появява първият “спортист” на фирмата с името Nautilus, който по-късно е наследен от 12/16 НР. Тази спортна кола печели много състезания и прави фирмата една от най-известните в автомобилния спорт на Острова.
Първоначално на “спортиста” 12/16 НР се монтира старият четирицилиндров двигател, с работен обем 2 413 см3. През 1912 година инженерите създават нов трилитров мотор с горно разположение на клапаните. Този двигател е с т. нар. принудително смазване. Мощността на агрегата е 45 к.с. Скоростната кутия, също нова разработка, е четиристепенна, механична. Предното окачване на 12/16 НР е на полуелиптични ресори, задното - на четвъртелиптични. Спирачки имат само задните колела. Те естествено за това време са барабанни, без сервоусилител. Автомобилът се предлага само с открита петместна каросерия. Максималната му скорост е 105 км/ч.
Дълго време след успеха на 12/16 НР не се появява негов достоен заместник. Чак през 1925 година от конвейера слиза първият Sunbeam 3L Super sport. Това е най-добрият модел на фирмата до Втората световна война. Суперспортистът вече е оборудван с редови шестцилиндров агрегат, със сух картер. Работният му обем е 2 916 см3, а мощността - 90 к.с. при 3 800 об/мин. Агрегатът е с два карбуратора, производство на фирмата Claudel Hobson. Бензиновата помпа е специално разработена за модела от компанията Autovac. Скоростната кутия на 3L e четиристепенна, механична, всички предавки вече са синхронизирани. Окачването на автомобила е на полуелиптични ресори. Освен, че Sunbeam 3L е с фантастични за времето си технически характеристики, дизайнът му е просто прекрасен. Откритото четириместно купе е специална поръчка и е произведено от известното в миналото дизайнерско студио Weymann. Спирачките на 3L са барабанни на четирите колела и са оборудвани с вакумен усилвател. Интересен елемент от външния вид на автомобила е никелираната емблема, монтирана върху радиатора, която същевременно е показател за температурата на водата. Огромните предни фарове са закрепени на специална стойка пред радиатора. Така те много лесно се регулират ръчно от шофьора.
Суперспортистът предизвиква бум на автомобилния пазар. Въпреки че е прекалено скъп, богаташите го купуват заради перфектните технически характеристики, отличния дизайн и високата надеждност.
Животът на Sunbeam 3L Super sport е твърде кратък. По време на световната икономическа криза 1928-1930 година, скъпите спортни коли престават да се продават. През целия период фирмата успява да продаде само 10 автомобила. След Голямата депресия Sunbeam продължава дейността си, но до края на съществуването си (1976 г.) така и не успява отново да се “изкачи на върха”.
Радослав Славчев
rslavtchev@avto.bg