Еврото се наложи от десетина години в портмонетата на милиони европейци без обаче да успее да спечели нито сърцата им, нито пазарите, които днес поставят под въпрос съществуването му, коментира АФП.
Използвана още от 1999 година на финансовите пазари, единната европейска валута нахлу във всекидневието на 12 европейски страни на 1 януари 2002 година, а франковете, дойче марките и италианските лири си отидоха.
Политици и икономисти не престават да изтъкват ползите от единната валута: "По-голям избор и стабилни цени за потребителите, повече сигурност и възможности за предприятията и пазарите", както и "осезаем признак за европейска идентичност" - така Европейската комисия хвали еврото в интернет сайта си.
Само че с дълговата криза, започнала в Гърция през 2010 година, преди постепенно да завладее цялата Еврозона, старите дрязги излязоха отново на повърхността, евроскептиците добиха по-голяма увереност и недоверието между страните от Севера и Юга никога не е било така ярко изразено.
ЕЦБ действително се постара да бди за стабилността на цените от 1999 година, ограничавайки инфлацията до 2 процента, но потребителите се вторачиха във всекидневните си покупки на хляб и бензин и останаха с усещането за ускоряване на инфлацията във всички страни, приели еврото.
Предприятията са по-склонни да признават ползите от еврото, особено в Германия. Могъщото германско автомобилостроене например пести между 300 и 500 милиона евро годишно от цената на трансакциите след въвеждането на еврото, изтъква Юрген Пипер, анализатор в банка Мецлер (Metzler).
„Всичко изглеждаше добре до финансовата криза, която хвърли светлина върху институционалните недостатъци на еврозоната", посочва Филип Уайт, изследовател в Центъра за европейски реформи в Лондон.
Липсата на бюджетна интеграция и отсъствието на банков надзор доведоха с течение на годините до значителни финансови неравновесия.
Силният спад на лихвите в Южна Европа след появата на единната валута насърчи правителствата, но също и предприятията и домакинствата да задлъжнеят прекомерно, а всички останали, включително северните страни, подцениха рисковете, отбелязва британският изследовател.
През декември страните от Еврозоната се споразумяха за засилят бюджетната дисциплина в европейските договори, но без да прекрачат прага на федерализма.
Президентът на германската централна банка – Бундесбанк, Йенс Вайдман неотдавна изтъкна с ирония по повод слуховете за тайно печатане на марки във федералната република: "Няма план „Б“, няма печатарски машини в мазето на Бундесбанк", посочи той.
Днес Еврозоната обединява 332 милиона души в 17 страни. В средата на 2011 година в обращение имаше 14,2 милиарда банкноти и 95,6 милиарда монети на обща стойност близо 870 милиарда евро, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).