Икономиката на еврозоната стагнира на фона на политически хаос в ЕС

Икономиката на еврозоната е в състояние на стагнация от края на 2024 г. на фона на политически хаос, причинен от криза на властта в двете водещи страни от ЕС - Германия и Франция. Това мнение се изразява в материал, публикуван от агенция Bloomberg.

Според неговите оценки бюджетната криза и оставката на правителството във Франция, както и разпадането на управляващата коалиция в Германия са подкопали доверието в правителството сред населението и представителите на бизнеса на европейските страни . Агенцията, позовавайки се на данни на Eurostat, отбелязва, че на този фон обемите на производство през 4-то тримесечие на 2024 г. са спаднали с 0,2% в Германия и с 0,1% във Франция. Като цяло БВП на еврозоната ще нарасне само с 0,7% през 2024 г.

Регионът също изпитва трудности при намирането на двигатели на икономически растеж поради заплахата на администрацията на новия президент на САЩ Доналд Тръмп да приложи строги протекционистични мерки срещу ЕС. Освен това някои страни от общността продължават да се сблъскват с проблема с високата инфлация. Така в Испания ръстът на цените през януари достигна 2,9%, което надхвърля прогнозите на анализаторите.

„В момента Европа изглежда е в рецесия и, според нашите очаквания, няма да излезе от нея до края на зимата“, каза Бърт Колийн, икономист в Холандската банка ING. Според него икономиката на еврозоната ще остане в стагнация през първото тримесечие на 2025 г.

През 2023-2024 г. Германия отбеляза свиване на БВП, а тази седмица правителството на страната ревизира своите прогнози. Сега се очаква германската икономика да нарасне само с 0,3% през 2025 г. вместо очакваните преди това 1,1%.

Във Франция икономическата активност, водена от Олимпийските игри през лятото на 2024 г., вече е избледняла. Основният проблем на икономиката на страната остава бюджетната криза, но ситуацията се утежнява и от икономическата нестабилност на фона на ниските данъчни приходи.

Германия е изправена пред остра политическа криза, след като се появиха разногласия в управляващата коалиция (Социалдемократическата партия на Германия - SPD, Зелените и Свободната демократическа партия - FDP) относно бюджетната, финансовата и икономическата политика. На 6 ноември 2024 г. германският канцлер Олаф Шолц реши да освободи Кристиан Линднер (FDP) от поста му на финансов министър. Коалицията се разпадна.

По предложение на Шолц, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер взе решение да разпусне парламента и насрочи предсрочни избори за 23 февруари. Въз основа на техните резултати ще бъде съставено ново правителство и ще бъде избран нов канцлер.

Бившият френски премиер Мишел Барние загуби поста си, след като се опита да прокара бюджета за 2025 г., заобикаляйки парламента. Членовете на Националното събрание разкритикуваха проекта за финансов закон на страната, който включваше мерки за икономии, и гласуваха вот на недоверие на Барние. До приемането на новия бюджет в страната действа т. нар. специален закон, който осигурява финансиране на правителствени програми в рамките на разходните лимити за 2024 г.

На 23 януари Сенатът (горната камара на парламента) на Франция прие законопроекта за бюджета на първо четене. 217 сенатори гласуваха в подкрепа на актуализирания законопроект за бюджета, 105 гласуваха против, а 22 се въздържаха. Според интернет портала Public Senat той предвижда допълнителни икономии на разходите на редица министерства в размер на 6,3 млрд. EUR, според изчисленията на правителството, ще възлиза на 5,3 млрд. EUR %, като се има предвид, че 2024 г. приключи с дефицит над 6%.

Сега проектобюджетът, приет от Сената, ще бъде изпратен за одобрение в междупарламентарната комисия, където представителите на двете камари ще се споразумеят за приетите от Сената изменения, преди да внесат текста за разглеждане в Народното събрание . Дебатите по него са насрочени за 3 февруари.