Европейският съюз настоява за необратимо демонтиране на спрените ядрени реактори в България, Словакия и Литва. За да насърчи този процес Брюксел обмисля механизъм за контрол върху компенсациите, които отпуска за затворените реактори, сред които са и четирите блока на АЕЦ "Козлодуй".
ЕС ще въведе предварителни условия за отпускането им, ще ограничи възможностите за харченето им и ще наложи по-строг контрол върху използването им. Това се предлага в регламент на Съвета на ЕС, който се обсъжда в Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент, съобщава евродепутатът Ивайло Калфин, цитиран от БГНЕС.
Страните членки предлагат занапред България да не може да използва компенсациите за подобряване на енергийната ефективност и екология, за модернизиране на енергийните мощности и за нова инфраструктура. Досега около 43% от средствата отиваха за смекчаването на последиците от предсрочното закриване на четирите по-малки блока в "Козлодуй", но според Брюксел това бави демонтажа на реакторите. Целта на новата програма е извеждането от експлоатация да стане необратимо. Заради това от 2014 г. пари ще се дават единствено за демонтаж на турбинните отделения на блокове I-IV, за разглобяване на големи реакторни компоненти и оборудване и за обработка на ядрените отпадъци, както и за контрол, одит и изпълнение на програмата.
За да продължи да получава пари и занапред, до 1 януари 2014 г. България трябва да представи план с календар и сметка за разходите за изваждането от експлоатация, да подготви програма откъде и как ще набере недостигащите пари за демонтажа (668 млн. евро) и да въведе в националното си законодателство европейските директиви за ядрената безопасност и за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци, които между другото изискват и изграждане на постоянно ядрено хранилище.
Ако изпълни тези условия, тя може да разчита до 2020 г. на общо 208,5 млн. евро. Парите са наполовина по-малко от заявените от София нужди от 450 млн. евро. Те ще бъдат разделени на траншове, както следва.
Европейският съвет и Европейският парламент (проектодоклад на Джил Чичестър) планират да засилят контрола върху изпълнението на програмата за АЕЦ "Козлодуй", тъй като смятат, че досегашният е бил недостатъчен.
В частност се препоръчва в началото на всяка година Европейската комисия да определя работата, която трябва да се свърши, а в края да оценява изпълнението. Отделно пред 2015 г. е планирано изготвяне на междинен доклад, от който ще зависи дали финансирането ще продължи и как ще се преразпредели то между "Козлодуй" и централите "Игналина" (Литва) и "Бохунице" (Словакия), където има също предсрочно спрени реактори. През 2020 г. Европейската комисия ще направи цялостна оценка на изпълнението програмата.
Проектът за регламент предвижда още ОЛАФ - агенцията за борба с измамите на ЕС, да може да разследва харченето на парите, за да следи за корупция и злоупотреба със средства, а Европейската комисия и Европейската сметна палата ще могат да правят одити по документи и проверки на място на всички изпълнителни и подизпълнители, получили средства от ЕС. При нарушения, ще има санкции.
Освен това Брюксел иска да раздели Литва от България и Словакия, обявявайки, че двете страни са се ангажирали с краен срок за получаването на компенсации в договорите си за членство, докато Вилнюс не е подписал за такъв. София и Братислава не са поискали и средства за компенсиране на социалните последици от затварянето на мощности. Словакия пък няма да получава пари за обработка на ядрените отпадъци, за разлика от България и Литва.