Страните от Европейския съюз (ЕС) очакват спад в жизнения стандарт поради безпрецедентното решение на Съвета на ЕС да намали потреблението на газ с 15% тази зима. „„Бедните“ страни с относително нисък БВП на глава от населението и страните, в които не са развити цифрови енергоспестяващи технологии, ще бъдат първите, които ще пострадат“, каза в интервю за РИА Новости заместник-директорът на Института за Европа на Руската академия на науките, експертът от RIAC професор Олга Буторина.
Министрите на енергетиката на ЕС постигнаха политическо споразумение на срещата на Съвета на ЕС във вторник за доброволно намаляване на търсенето на природен газ с 15% между 1 август 2022 г. и 31 март 2023 г. Държавите ще могат сами да избират начини за спестяване на пари.
„Решението на Съвета на ЕС да намали потреблението на газ с 15% тази зима е безпрецедентно решение. Подобно решение не е вземано досега в Съюза и историята все още не познава колективни стъпки от този вид. Разбира се, европейските страните трябваше да пестят въглеводороди по време на петролната криза от 1973 г., но сега това е първият път в такъв обем“, отбеляза експертът.
Икономията на енергия в еднакъв размер за страни с висок БВП на глава от населението като Дания, Ирландия, Холандия и с нисък БВП на глава от населението като България, Румъния, Латвия и Литва ще доведе до различна промяна в качеството на живот. В допълнение, потреблението на енергия се влияе от нивото на развитие на цифровите енергоспестяващи технологии. Дигитализацията на икономиката е развита в страни като Ирландия, Дания и Холандия, докато в Гърция например нивото на развитие на подобни технологии не се е променило много през последните 20 години.
„Тези мерки най-трудно ще се пренесат в страните с по-нисък БВП на глава от населението, тоест „бедните“ държави и страните с недостатъчно ниво на цифровизация на икономиките си, преди всичко Гърция и Португалия, и в по-малка степен ще засягат страните от "ядрото" на ЕС“, казва експертът.
Държавите от ЕС, които са по-зависими от вноса на природен газ, ще трябва да затегнат коланите и да пестят пари. „Според резултатите от 2021 г. ЕС като цяло е внесъл 150 милиарда кубически метра газ, докато зависимостта от руския газ е била 40%. През юни 2022 г., поради намаляването на доставките от “Газпром“, само 20% от внесения газ за скандинавските страни и балтийските държави традиционно имат най-високи нива на зависимост от руския газ: Финландия - 100%, Латвия над 90%, България и Естония също имат високи нива - над 80%, Австрия и Унгария - над 60 % от нуждата им от газ се задоволява за сметка на Руската федерация“.