Няма как да дадем толеранс на служебното правителство, защото са натрупани страшно много брадясали проблеми и заливат служебните министри от първия ден. Това каза в интервю за БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров.
В почти всички ведомства, в това число второстепенни разпоредители – агенции и структури, местната власт, различни формати, заплатите са увеличени с номинално заложените в бюджета 5%. Законът е в сила от 1 януари и петте процента няма как да бъдат изкривени. Това ще продължи и чрез удължителния закон за удължения бюджет, а не само три месеца, обясни той.
Ако удължителният закон се удължи само с още три месеца, а не до приемането на редовния бюджет, на 1 юли, дори да има правителство, ако няма приет бюджет, държавата е в shut down, заяви Димитров.
Удължаването е технически възможно до края на годината, но политически е невъзможно, "защото и към настоящия момент има маса проблеми“, коментира той. Ако продължаваме след юни с такъв закон, гарантирам, че държавата ще гръмне, допълни лидерът на конфедерацията.
Миналата година "вторият бюджет“ за 2026 г., одобрен след протестите с тежки компромиси с бизнеса, беше сложен в кошчето. Юни или юли, когато се направи редовният бюджет, той ще бъде близък до него, прогнозира той.
59 евро е малката потребителска кошница у нас, 53 евро – в Хърватска, в Румъния е 48 евро, а в Нидерландия – 68 евро, посочи Пламен Димитров и настоя – "има картелни образувания, които КЗК най-накрая трябва да освети“. По думите му, "услугите станаха космически – фризьорските услуги, паркингите станаха по две“.
"Регулаторите не направиха нищо реално да покажат, че има държава. Държавата не може да покаже, че има държава, а хората това очакват.“ В сферата на услугите процесът е изпуснат – там е най-големият провал, в сферата на хранителните стоки донякъде има някакъв контрол, каза Димитров.
Кумулативният ръст на реалната работна заплата за страната е 22,5% за 5 години – толкова реално са нараснали доходите, цитира данни Димитров и напомни, че преди 5 години МРЗ е била 610 лева, а сега е 620 евро.
Президентът на КНСБ добави, че общественият сектор изостава в заплащането драматично с 5% назад спрямо частния – с 18,5% ръст спрямо 23,5%, а се твърди обратното. "И да се обяснява как трябва да забавим ръста на заплатите в обществения сектор, защото много пари се харчели и не можем да вържем бюджета, дефицита, това е невярно“, подчерта президентът на КНСБ.