България привнася огромна доза инфлация заради липсата на достатъчно родно производство и зависимостта от вносни продукти на пазара. При някои основни стоки вносът достига до 80%, което прави страната изключително уязвима от външни шокове. Това обяви икономистът Владимир Сиркаров пред bTV. По думите му, структурните проблеми в селското стопанство и геополитическите сътресения продължават да оказват тежък натиск върху цените у нас. Според последните данни на Националния статистически институт за 2026 година, макар общата годишна инфлация да се задържа на нива от 3.6%, хранителните продукти от малката потребителска кошница продължават да поскъпват с около 1% месечно, удряйки директно най-нискодоходните домакинства.
Основният двигател на поскъпването по рафтовете се оказва колапсът в родното земеделие. "За голямо съжаление тук имаме структурен проблем, защото внасяме голяма част от хранителните продукти, които използваме – около 50% средно може да кажем, че внасяме, като при някои продукти достига 70-80%", заяви Владимир Сиркаров.
Той подчерта, че по този начин страната ни автоматично импортира инфлация и остава зависима от динамиката на международните пазари. Икономистът очаква по-висока инфлация през тази година спрямо предходната, като сериозен натиск вече се отчита в сферата на туризма и ресторантьорството. Експертът е категоричен, че бъдещото редовно правителство трябва спешно да предприеме мерки за рекапитализиране на селското стопанство и насърчаване на качественото българско производство.
Относно изкуственото ограничаване на поскъпването, анализаторът е категоричен, че подобни административни ходове са крайно опасни за пазара. "Една директна намеса по-скоро ще е много рискова, защото има риск за недостиг на стоки", предупреди Сиркаров.
Той поясни, че надценките по веригата от производител до търговец на дребно при определени продукти са необосновано високи и процесите там трябва да бъдат зорко проследявани. "В крайна сметка ще бъдат наказани тези, които повишават цените прекалено. Има алтернативи и трябва те да се търсят", посочи икономистът, визирайки възможността потребителите сами да регулират пазара чрез избора си.
Запазването на националната валута не е щит срещу нелоялните търговски практики, стана ясно още от думите на експерта. Сиркаров отбеляза, че темата за еврозоната у нас се политизира изключително силно, но самата валута не е основният инфлационен двигател. "При единната валута реално играчите, които действат в България и които си позволяват да спекулират, имат принос за повишаване на инфлацията. Едва ли при друга валута - например лева, те нямаше пак да вдигат цените", обясни той.
Икономистът отчете, че геополитическата нестабилност също диктува цените у нас. Въпреки че през последните дни бе обявено двуседмично примирие в мащабния конфликт между САЩ и Иран, което свали цените на петрола, външните шокове остават сериозна заплаха за родната икономика. Според Сиркаров, държавните помощи за бизнеса трябва да се отпускат изключително внимателно, като фокусът остане върху запазването на свободната частна инициатива.