България трябва незабавно да активира доставките на природен газ през терминала в Александруполис и да увеличи количествата по договорите с Азербайджан, за да ограничи енергийната си зависимост от турско-руски източници. За това предупреди енергийният експерт Христо Казанджиев в ефира на Българското национално радио, подчертавайки, че Турция и Русия осъществяват съвместна стратегия за овладяване на енергийния пазар в Югоизточна Европа.
Въпреки че евентуално предоговаряне или опрощаване на дължимите суми към турската държавна компания "Боташ" изглежда позитивно на пръв поглед, споразумението крие сериозни дългосрочни рискове, съобщават от БНР. Експертът изразява силен скептицизъм относно истинските намерения на южната ни съседка.
"Очевидно първата реакция е позитивна, България няма да се натоварва финансово, но зад това споразумение стои очевидно някакъв ангажимент. На преден план излиза стратегията на Турция за енергийно навлизане в Югоизточна Европа", посочва Казанджиев. Той допълва, че това е пореден етап от турската експанзия на пазарите на природен газ и електроенергия в региона.
Според анализатора, турската държава се нуждае от огромни приходи, за да финансира въвеждането в експлоатация на първия и изграждането на втория блок на атомната електроцентрала "Аккую", намираща се в окръг Мерсин. Централата на практика е руска собственост, а за да осигури средствата, Анкара използва своята транзитна мрежа за пласмент на руски енергийни ресурси.
"Заинтересованите страни от този пробив са Русия и Турция, защото южната ни съседка транслира газ, идващ от Русия, и транслира електроенергия, произведена от 'Аккую', руска собственост. Турция осигурява капитализация и реализация на електроенергия и газ, де факто произведени от руски инвеститори. Действията срещу България са координирани между Русия и Турция", категоричен е експертът.
Българската държава в момента напълно неглижира възможностите за диверсификация през Гърция, докато Турция се готви да заобиколи бъдещите европейски рестрикции. След очакваното прекратяване на доставките на руски газ за Европейския съюз, бизнесът прогнозира, че суровината ще навлиза в Европа под формата на турски енергийни миксове.
В същото време терминалът за втечнен природен газ в Александруполис остава неизползван от българска страна, а проектът за Вертикален газов коридор не привлича интерес поради ограничения си капацитет. Казанджиев предупреждава, че делът на "Булгаргаз" във вътрешното потребление вече е спаднал до едва 50 процента, докато големите индустриални потребители са принудени да търсят алтернативни доставчици, предлагащи именно турско-руски природен газ.