Цените на основните хранителни стоки продължават да растат. Малката потребителска кошница е поскъпнала с 8,6% на годишна база, показват последните данни на КНСБ. В същото време близо една трета от доходите на домакинствата отиват за храна. Синдикатът отчита и големи разлики между цените на едро и тези, които потребителите плащат в магазините. При някои зеленчуци надценката достига между 130% и 150%.
„Устойчиво виждаме надценки над 60-70%. Това, което излиза над тях обаче – говорим за краставици и домати, които са 130-146%, – е 100% спекулативно“, заяви пред бТВ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От синдиката следят цените на дребно всеки месец в около 600 търговски обекта – големи вериги и малки магазини – в 80 общини. Данните се сравняват с цените на едро, публикувани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Според Пламен Димитров трудно могат да бъдат обяснени и надценките от 60-70% при пакетирани продукти.
„Ако 60-70% няма обяснение, там не мога да кажа дали има спекула, но за мен е много висока надценка, особено когато говорим за пакетирани стоки – брашно, ориз, бял боб. Имаме логистика, имаме заплати, имаме някакви други разходи. Но те не могат да добавят 70% върху цената“, коментира той.
Още по-сериозна според КНСБ е разликата при доматите и краставиците.
„Миналата година същите тези два продукта бяха с 60-70% надценка. Пак необяснима, според мен висока, но 60-70%. Сега сме на 130-150%“, заяви Димитров.
От КНСБ сравняват и цените на едни и същи продукти в една търговска верига в седем европейски държави.
„Виждаме, че всъщност цените на брашното в България са най-високи. Това брашно, което има 60-70% надценка между едро и дребно, накрая в магазина е по-скъпо от германското и от френското брашно в същата верига“, посочи президентът на КНСБ.
По думите му подобни разлики дават основание на синдиката да смята, че има проблем с пазарния механизъм.
„Едни и същи стоки се повтарят – от една страна, необясними надценки между едро и дребно, а от друга – най-висока цена поне в тези седем държави, които следим. Това ни дава основание да кажем, че нещо непазарно има. Какво точно – трябва да каже КЗК“, допълни Димитров.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България са по-предпазливи с определението „спекула“.
„Много трудно е да се дават такива квалификации. Има орган, който може да определи дали има спекула, по определени правила, и спекулата се доказва. В никакъв случай не оспорвам резултатите, които изнесе господин Димитров“, заяви Добрин Иванов от АИКБ.
Според него обаче данните за някои основни храни са притеснителни.
„Абсолютно притеснителни са данните, които са показани за цените на краставиците, на доматите – наистина стоки, които са типични за България и с утвърдени български производители. Това, което прави впечатление, е, че може би някъде по веригата и организацията на доставките има едно пречупване на самия пазарен механизъм“, каза Иванов.
Той даде пример с български производители, които трудно намират пазар за продукцията си, докато крайните цени в магазините остават високи.
„Не е възможно български производители на домати да се опитват да продадат продукцията си, тя да залежава на полето и да не могат да я продадат. Аз лично съм съдействал на няколко такива големи производители да продадат хубав розов български домат на много ниска цена, а в същото време да има такава голяма надценка в магазините“, посочи Иванов.
Той даде и пример с производители на грозде в района на Свиленград.
„Ако в Свиленград това грозде струва нула, а в София струва 2 евро килограма, очевидно има нещо счупено в този пазарен механизъм, което не работи по най-добрия начин“, каза представителят на АИКБ.
Според него високите надценки трудно могат да бъдат обяснени с печалбите на земеделските производители.
„Очевидно не можем да търсим високите надценки и големите печалби при производителите“, допълни Иванов.