Ниската избирателна активност на първия тур на президентските избори е „извънредно събитие“, заяви социологът Андрей Райчев в предаването „Тази сутрин“ по bTV. По думите му това е най-слабото участие на българите във всички видове избори, включително на европейски избори, които традиционно се приемат като по-малко интересни.
„Това е най-ниското участие на българите в каквито и да било избори изобщо. Национални избори, сякаш... Тоест имаме извънредно събитие“, каза Райчев. Той допусна, че част от хората, които не са гласували на 25 октомври, могат да се включат във вота на втория тур.
Според социолога са възможни две основни обяснения за резултата. Едното е избирателите да са „наказали“ определени политически сили, а другото – ниската активност да е своеобразен „жълт картон“. „Аз мога да кажа защо е станало чак, като видя какво ще направят на втория тур“, посочи Райчев.
Сравнение с предишни президентски избори
Райчев сравни активността с тази на предишни президентски избори. По думите му през 2016 г. на първия тур са гласували почти 4 милиона души, а през 2021 г. – около 2,5 милиона.
Той отбеляза, че обичайният модел е на първия тур да има по-висока активност, а на балотажа тя да намалее. Като изключение социологът посочи изборите между Георги Първанов и Петър Стоянов, когато изненадата на първия тур е довела до по-голям интерес на втория.
„Това е една пасивност, която ще се излее евентуално на втория тур в завръщането на няколкостотин хиляди души на терен. Защото това са техните хора. Тях ги няма“, заяви Райчев.
Анализаторите посочиха негативната кампания
PR експертът Диана Дамянова свърза ниската активност с негативния тон на кампанията и с усещането, че изборите са предварително решени. Според нея посланието „Не гласувайте!“ е допринесло за отдръпването на избирателите.
Дамянова коментира и инцидента със Соня Колтуклиева, като заяви, че проблемът е бил в реакцията на политическите представители, а не в самата журналистка. „Тази кампания беше изцяло негативна“, каза тя.
Проблемът е в това, че председателят на Народното събрание стоеше и гледаше, сякаш е от друга планета, цялото това събитие. Има правила в PR-а - кон да падне на улицата, ставаш и му правиш изкуствено дишане, ако си в кампания“, коментира Диана Дамянова.
По думите ѝ ниската активност е резултат от съчетание между негативната кампания, публични събития по време на вота и „ненавистта на българите към политическата класа“.
Ролята на Румен Радев и Илияна Йотова
Политологът Петър Чолаков заяви, че Илияна Йотова е била в сянката на Румен Радев през деветте години на общия им политически път. Според него първият тур е показал, че Румен Радев е фигурата, около която се консолидира „Прогресивна България“.
Чолаков посочи, че Йотова се опитва да привлече едновременно проевропейски избиратели и по-консервативно настроени граждани, които имат симпатии към Русия или са свързани с православните ценности.
Според Дамянова Радев не е помогнал на кампанията на Йотова, а дори е попречил. Дали ниската активност ще се промени на втория тур, ще стане ясно от участието на избирателите и разпределението на гласовете между кандидатите.