Българската държавна администрация е била обект на кибершпионаж в продължение на близо пет години, а хакерска група е поддържала достъп до системи на институции. Според първоначалната информация атакуващите са събрали около 130 000 гигабайта данни, съобщи БНТ.
Компрометирани потребителски профили, служебни акаунти или уязвимости в системите вероятно са осигурили първоначалния достъп. След това нападателите са се придвижвали между различни системи, като са използвали и легитимни административни инструменти. Това вероятно е затруднило откриването на проникването.
Киберекспертът Явор Колев определи случая като различен от атака с цел блокиране на системи или искане на откуп.
Не е ясно какви данни са били достъпни
Продължителността на достъпа поставя въпроси за мониторинга, управлението на правата и цялостната организация на киберсигурността в институциите. Най-същественият въпрос остава какъв е обхватът на изтеклата информация.
Все още няма яснота дали атакуващите са достигнали до класифицирани мрежи и документи с гриф за сигурност. Не е изяснено и дали е имало достъп до кореспонденция с партньорски служби от Европейския съюз и НАТО.
„Събирането на тази информация, както се твърди за 130 000 гигабайта, е много сериозен теч на информация, която компрометира въобще дейността на българските институции“, заяви Колев. По думите му тези данни могат да бъдат използвани за узнаване на държавни тайни от вражески държави.
Достъпът може да бъде възстановен
Предстои анализ на информацията, до която са достигнали атакуващите, както и разследване за произхода и характера на проникването. Според Колев проверката трябва да продължи съвместно с партньорски служби, за да се установи кой стои зад атаката и дали тя е била държавно спонсорирана.
Фактът, че достъпът е прекратен, не означава автоматично, че рискът е отстранен. „Това, че в момента е прекратен достъпът, не означава, че той не може да бъде възобновен“, предупреди експертът. Затова следващата задача е да бъдат открити и отстранени всички уязвимости в засегнатите системи.
По информацията, обявена до момента, няма данни за изтичане на лични данни на граждани. Според Колев подобни групи обикновено търсят чувствителни държавни документи и информация, а не лични данни на обикновени потребители с цел изнудване.