Два месеца след голямото наводнение, в Мизия продължават да се борят с последствията. Най-четените списъци са тези с помощите, а не избирателните, твърди ТВ7 в свой репортаж. По темата за парламентарния вот хората са на двата полюса. Според едните е важно да се гласува, за да се промени държавата, а според другите – изборите няма да решат нищо и затова няма смисъл от гласовете им.
Още преди да се пристигне в Мизия се виждат следите от голямото наводнение. От двете страни на пътя има заблатени ниви и изсъхнали слънчогледи. Два месеца след бедствието почти всички къщи са напукани, а не са малко и тези, които вече са купчина строителни отпадъци.
40 лева на час взимат работниците, които извозват руините. Субхи и жена му Митка не живеят в Мизия, но са имали къща, която вече я няма. Заради това, че адресната им регистрация е в София, нямат право на помощи.
На същата улица репортерите срещат Мара Гаврилова, която обясни, че експертите които описвали щетите и маркирали къщите, направили грешка. За падналата й къща са дали оценка, че е необходим основен ремонт и така я ощетили с парите, които би получила за унищожения имот.
Повече от десет дни Димитър Трайков не можеше да си влезе вкъщи, защото всичко беше под вода. И сега по стените ясно личи докъде е стигало наводнението.
"Държавата досега ни е даде само 330 лв. още от самото начало и до сега абсолютно нищо", казва Димитър. Мъжът разказва, че в деня на бедствието излязъл без дрехи и с парите се наложило да си купи именно това.
И до днес хората са благодарни на пожарникарите и доброволците, които им помагаха по време на наводнението. А за държавата казват, че са уцелили момента на безвластието.
Два месеца след наводнението в Мизия продължават да питат по чия вина бедстваха през лятото.