Конституционният съд отменя текстовете в Закона за дипломатическата служба, с които се забранява на сътрудниците на бившата ДС да се назначават за посланици или да заемат шефски постове в МВнР, научи Факти.бг. По-късно решението беше публикувано на сайта на КС. Решението е очаквано, тъй като в досегашната си практика КС е отхвърлял различни законодателни опити за ограничаване на лица с агентурно минало да заемат публични позиции.
КС е отменил и текста, според който министърът определя външната политика на страната. Мотивът е, че тя се определя от цялото правителство и президента и тези правомощия на държавния глава и кабинета са записани в конституцията.
В средата на юли парламентът прие на второ четене проекта за промени в Закона за дипломатическата служба. В законопроекта е предвидено и как да се процедира с дипломатическите служители, заемащи публични длъжности, за които към влизане в сила на новия закон вече е установена принадлежност по реда на Закона за досиетата. Те няма да бъдат лишени от правото на труд. В преходните и заключителни разпоредби е указано, че такива лица се освобождават от публична длъжност и се преназначават на друга длъжност в дипломатическата служба.
С промените се разширяват правомощията на министъра на външните работи при прекратяване на трудово или служебно правоотношение едностранно и без предизвестие. Тези изменения са актуализирани във връзка с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за досиетата. Министърът на външните работи ще ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество.
През юли президентът Георги Първанов наложи вето на приетите поправки, но те бяха прегласувани от Народното събрание. Освен това Първанов – самият той агент на ДС с псевдоним Гоце – вече десет месеца отказва да се съобрази с волята на правителството и парламента и да издаде укази за отзоваване на посланици, свързани с ДС.
БСП и ДПС оспориха 15 текста от промените в Закона за дипломатическата служба, които противоречели на седем текста от конституцията, на четири решения на Конституционния съд и на пет международни договори, по които България е страна. Петдесет и шест депутати атакуваха текстовете, според които кадрите на службите на бившия комунистически режим нямат право да заемат определени висши постове в системата на Външно министерство, включително и да бъдат назначавани за посланици. БСП и ДПС освен това оспорват законови промени, които дават по-големи правомощия на външния министър.
МВнР настоява, че не става дума за лустрационни текстове, тъй като не се ограничава ничие право на труд, само достъпът до определени позиции.
На 27 септември Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на БСП и ДПС. За съдия докладчик по делото беше определен Пламен Киров, бивш съветник на президента Георги Първанов.
В рамките на проверката на посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии Комисията по досиетата обяви имената на над 190 дипломати. При проверката на главните секретари, генералните директори, началниците на отдели в МВнР бяха осветени връзките с ДС на още 75 служители на външно министерство. Така се оказа, че почти половината посланици и консули са агенти на ДС.
През декември 2010 г. правителството предложи на президента Георги Първанов да отзове тези посланици, но той отказа. Новоизбраният президент Росен Плевнелиев обяви, че отзоваването им ще бъде първата му задача след встъпването му в длъжност.