През последните години бюджетите на българските семейства претърпяват значителни метаморфози. Налага се отчетлива тенденция - тежестта на разходите за храна намалява, но за сметка на това расте бремето на данъците и осигуровките, разкрива анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Оказва се, че в това отношение все повече заприличваме на другите от ЕС. Между 2008 и 2016 г. делът на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия бюджет на българина е спаднал от 36.6% на 30.8%, като е напълно възможно през отиващата си година за първи път да слезе и под 30%, както е във всички останали членки на Евросъюза, коментира Явор Алексиев от ИПИ.
Отвъд средните стойности обаче има огромни различия. За най-богатите десет процента от домакинствата у нас стоките за трапезата представляват по-малко от 25% от всички разходи, докато при най-бедните 10 процента храната и напитките "отхапват" над 43% от семейния бюджет. Това показват данните на НСИ за миналата година.
Подобна е и картината, когато се разглежда тежестта на битовите сметки - за ток, парно, вода, дърва и т.н. За плащането им отиват цели 20% от разходите на най-бедните. А хората с най-високи доходи покриват тези разноски само с една десета от бюджетите си. Драматични са разликите по оста "богат-беден" при разходите за култура, образование, туризъм, развлечения.
Хората, които трудно свързват двата края, отделят символичните 2.4%. А най-заможните домакинства харчат 7.4% от бюджетите си за кино, опера, театър, книги, учене, почивки, екскурзии и т.н. Още по-очевидни са разминаванията при плащанията за данъци и осигуровки. За най-бедната една десета от населението те са едва 3.8% от всички разноски. Докато най-богатите 10 процента дават 16.5% от семейния бюджет за налози и социални вноски. На практика при добре печелещите задълженията към хазната се оказват на второ място по тежест след разноските за храна.
А за бедните данъците и осигуровките са доста назад като бреме. Любопитен детайл е, че всъщност най-бедните 10% от домакинствата дават повече за цигари и алкохол - 4.3%, отколкото за данъци и социално осигуряване - 3.8%. Всички тези отлики си имат логични обяснения и те се намират в приходната част на семейните бюджети. В групата на най-богатите почти 80% от доходите идват от заплати, предприемачество, хонорари и т.н.
Хората, които са на другия полюс, разчитат най-вече на пенсии, социални добавки, помощи, обезщетения. Точно по тази причина бедните домакинства дават много малък процент от средствата си за данъци, а богатите пълнят хазната. Структурата на разходите на българските домакинства се подобрява, отчитат още от ИПИ.
Все по-ниският дял на разходите за храна показва вдигане на стандарта на живот. Но това положително развитие върви ръка за ръка с негативен феномен - относителният дял на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки расте.
През 2008 г. за данъци и осигуровки са отивали под 7% от всички разходи на средното българско домакинство, а през миналата тези задължения са се устремили към 12-процентен дял. Това се дължи на повишаването на данъчноосигурителната тежест, но и на повишаването на заетостта в икономиката - колкото повече хора работят, толкова повече домакинства плащат данъци върху труда, както и осигуровки.
Част от ефекта е възможно да се дължи и на намаляването на сивата икономика, посочват икономистите.