На 3 юли 1944 г. по време на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г., които имат характер на реални бойни действия.
На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можейки да направи друго, формално да отговори със същото.
Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София.
Ударени са най-вече граждански обекти, като: Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944 г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангелска църква на ул. "Солунска" (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.),
Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260 г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и
Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944 г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оригинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.).
Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет "Свети Климент Охридски", Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище "Санта Мария" на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия, Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.).
Държавното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище "Св. св. Кирил и Методий" (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природонаучен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата - фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония - Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944 г., днешния е построен на празното място в 1981 г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944 г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена.
Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница.
На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи, към половината от тях - в София, където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.