В навечерието на 146-годишнината от обесването на Васил Левски историкът Николай Иванов хвърля нова светлина за мястото, където е погребан Апостолът на свободата. При представяне на книгата си "Проучванията на евреите за бесилката и гроба на Левски" в Столичната библиотека днес той изложи документи и последни разкрития от проучванията си, разкрива Дир.бг.
Николай Иванов е изследвал документи от Националния военноисторически музей (НВИМ), с които доказва, че тялото на Васил Левски е погребано след обесването му до параклиса на някогашното Ново гробище на София. Днес мястото се пада на ул."Дамян Груев" №6, точно до входа на МБАЛ "Сердика" и върху него паркират коли.
Версията за гроба на Левски, представена от Николай Иванов, е само една от съществуващите до момента. Само през 1936 г. излизат около 40 съобщения със заглавие "Открит е гробът на Левски". Споровете продължават и през времето на социализма, като най-шумният е свързан с версията на писателят Николай Хайтов, който твърди, че Левски е погребан в църквата "Света Петка Самарджийска" (в подлеза на ЦУМ). До днес обаче няма официално потвърждение за точното място на гроба на Левски.
Николай Иванов твърди, че през 20-те години на ХХ век е имало среди, които са пречели да излезе истината, защото по това време общината е раздавала места за строителство в района на Окръжната палата (днес Министерството на земеделието), т. нар. Офицерски квартал. Разкриването на истината за погребението на Апостола щяло да засегне имотни и строителни интереси.
В проучването си Иванов се опира на няколко документа. Два от тях са публикуваната за пръв път в кадастрална карта на София, изготвена през 1894 г., и документалните спомени на Стоян Заимов за разговора с митрополит Мелетий, където се казва, че на 21 май 1876 г. свещеникът Христо Павлов погребва отрязаната глава на Георги Бенковски в новите гробища на София.
На 13 октомври 1936 г. началникът на Отделението за военни музеи, паметници и гробове полковник Петър Куюмджиев пише до председателя на еврейската консистория А. Таджер, че има идеята да издири и поддържа гроба на Левски, като се помъчи да издигне и един скромен паметник. В отговор на писмото за съдействие А. Таджер провежда дебат и проучване сред възрастните членове на еврейската общност. Чрез разказите на група свидетели и очевидецът Б. Царати се установява чрез възстановка по хандрис №121, че Левски е бил обесен пред съществуващата тогава турска казарма.
В книгата са посочени имената на петимата еврейски лекари от ръководената от д-р А. Епелбаум болница, които първи проучват открития пред входа ѝ гроб на Левски и извадените от него кости.
Докладите на военните точно описват как полковник Куюмджиев предава за изследване на 28 юли 1937 г. 29 чувалчета с кости на Института по анатомия на Държавния университет. В едно от чувалчетата има кости и два черепа, за които Запрянов настоява да се проверят дали са костите на Васил Левски и черепът на Георги Бенковски. Следват архивни факти, които разкриват митарстването на тленните останки на Левски и Бенковски между институциите, където са предадени за изследване.
Николай Иванов е убеден, че сега ако бъдат направени нови разкопки, със сигурност ще бъдат намерени още костици от погребението на Апостола, защото при първите разкопки те са събрани от непрофесионалисти, и че все още имаме възможност да изпълним последното желание на Левски - да е погребан в България и да се знае къде е гробът му.
Днес историкът Николай Иванов и столичани поднесоха цветя на мястото, където, според изследваните документи, е заровен Апостола на свободата. Недалеч е и мястото, където е поставена паметна пирамида, според която на това място е била заровена главата на Георги Бенковски.