От "Артекс" изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов и поискаха среща с него във връзка със строителството на сграда "Златен век" в София. Управителят на фирмата арх. Пламен Пламенов Мирянов също изпрати писмо до министър-председателя със същото искане. „Г-н Премиер, един конфликт има две страни, но винаги една истина. Как без нашето участие ще отсъдите кой е прав? Така както каните г-н Мариан Башур, моля Ви поканете и мен“, пише в него.
Ето цялото писмо от "Артекс":
Според нас хора от Инициативен комитет „Лозенец“ като г-н Мариан Башур, г-н Никола Вапцаров и г-н Войслав Тодоров, посредством една фейсбук страница, няколко протеста и много похабено време и ресурси на администрации и медии, повтарят в купом неверни твърдения, които уронват авторитета и престижа на една утвърдена българска строителна компания с 25 годишни традиции. ИК „Лозенец“ непрекъснато подлага на съмнение законността на нашия проект и работата на ДНСК. С всички тези провокативни действия се внушават твърдения неотговарящи на истината. Те заблуждават гражданите на София, а в същото време, освен авторитета на АРТЕКС, са опорочени и институциите, които прилагат Закона за устройство на територията и всички закони, и нормативни документи в Република България.
Доказателство за законността на строежа са всички законно издадени книжа и становището на ДНСК в лицето на арх. Иван Несторов, както и заповедите подписани от Главния архитект на София Здравко Здравков и множеството проверки на органите на ДНСК.
В защита на нашата теза, прилагаме следните факти:
1.Разрешение за строеж №134 от 26.01.2007 г. /в сила от 01.03.2007 г./. Към датата на издаване на разрешението за строеж собственици на имота са:
ЕТ „Джи Би Ай - 91 – Жанета Младенова“ и ЕТ „Румен Марков - Джоинт Билдинг Инвестмънт“ ;
От 16.05.2008 г. Възложител на строежа е „КРИСТЕЛА” ООД, с ЕИК 175376051;
През 2015 г. е променена собствеността на фирма „КРИСТЕЛА” ООД и нейни управители са Весела Мирянова и Пламен Мирянов;
На 24.01.2018 г. с решение на Общо събрание на съдружниците на дружеството е променено наименованието на фирмата, а именно „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ООД, ЕИК 175376051.
Строежът е II категория по ЗУТ.
2. Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво /обр.2/ от 11.01.2010 г. /започване на строителството/.
3. Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г., издадена от Главен архитект на СО на основание чл. 153, ал.3 от ЗУТ за презаверка – подновява 5-годишния срок за завършване на грубия строеж. Срокът на валидност се удължава до 19.11.2017 г.
4. Със заявление с Вх. №САГ16-АП00-1029/14.12.2016 г. е поискана презаверка на Разрешението за строеж. Допълнително на 25.01.2017 г. е внесено писмо на МРРБ, за това, че няма пречка Разрешението за строеж да бъде презаверено преди изтичане на срока му за валидност.
5. На 26.01.2018 г. е депозирано платежно нареждане за заплащане такса за презаверка на Разрешението за строеж, съгл. Чл. 153, ал. 4 от ЗУТ.
6. След приемане на промените в чл. 153 от ЗУТ на 03.02.2018 г., фирма Кристела подава заявление за изтегляне на преписката, с мотив, че във връзка с новите промени на ЗУТ тази презаверка става излишна, защото дори и да бъде презаверено Разрешението за строеж за още пет години /до 2023 г/ с влизането на промяната в закона – срока на давност на разрешението ще е отново 10 години от започване на строителството, т.е. до януари 20120 г.
7. Със Заповед на Гл. архитект на София № РА51-25/06.02.2017 г. преписката е прекратена. Административния орган е приел мотивите за изтегляне на преписката, т.е. може да се приеме, че е споделил мотивите за оттеглянето.
Важно!
От 14.12.2016 г. до 06.02.2017 г. фирма Кристела е в процедура по произнасяне на Административния орган /в лицето на Гл. архитект на СО/ за презаверка на Разрешението за строеж, като дори надлежно е внесла и държавната такса за това /което доказва добронамереността на Възложителя – фирма Кристела/, но предвид дългия период за липса на произнасяне по презаверката на разрешението за строеж и настъпилата промяна на чл. 153 от ЗУТ, това е отпаднало като необходимост. Държим да отбележим, че ние нямаме изричен отказ за презаверка на разрешението за строеж от гл. архитект на София!
8. В ДВ, бр.13 от 07.02.2017 г. влиза в сила ЗИДЗУТ, като чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж губи правно действие, ако в продължение на 10 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите за обектите от първа и втора категория. Променен е както срокът, така и началният момент, от който той тече.
Изводи
1. Към момента на влизането в сила на изменението ЗУТ със ЗИД ЗУТ, обнародван в Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г., Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. е било валидно - оставали са повече от 9 месеца до изтичане на срока на презаверката от 2012 г. Следователно, към 07.02.2017 г. окончателните правни последици, свързани с изтичането на срока на валидност на разрешението, не са били настъпили и правоотношенията, породени от издаването на разрешението за строеж, все още са се развивали, т.е. били са заварени от новия закон.
2. Нормата на чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е материалноправна. Тя урежда правните последици (валидността) на един индивидуален административен акт, какъвто е разрешението за строеж. С изменението на въпросната норма на 07.02.2017 г. се разширява кръгът на видовете строежи, за които валидността на разрешението /до когато грубият строеж следва да бъде завършен/ е 10 г. от датата на започване на строителство. От това следва, че нормата е благоприятстваща; с нея се определя по-благоприятен режим за строежи, попадащи в приложното й поле.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./ вече издадените и влезли в сила разрешения за строеж, по които строителството не е започнало или не е завършило към датата на влизане в сила на изменението, не са изключени от приложното поле на изменените текстове. В този смисъл, за валидността на такива разрешения за строеж автоматично, от датата на влизане в сила на коментираното изменение (т.е. в срок от 3 дни след датата на обнародване в ДВ), следва да се спазват предвидените в закона срокове за започване, респективно – за завършване на строителството. Разпоредбите на ЗУТ са ясни по този въпрос. Те еднозначно определят срока на валидност на Разрешението за строеж.
Възложителят се е обърнал към Министерството на регионалното развитие и благоустройство със запитване относно валидността на разрешението за строеж за прилагане на разпоредбите на чл. 153 от ЗУТ. В писмо на МРРБ изх. № 70-00-906/30.08.2017 г. изрично е отбелязано, че „в конкретния случай независимо от наличието на презаверено през 2012 г. по реда на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, в редакцията му преди ЗИД на ЗУТ, обн. В ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. разрешение за строеж, строителството по което е започнало в 3-годишния срок с откриване на строителната площадка и определянето на строителна линия/ниво (съставяне на образец 2) през 2010 г., срокът за завършване е 10 години и се отчита от датата на започване на строителството, а именно датата на съставянето на протокол образец 2.
3. Параграф § 58 от ПЗР на ЗИДЗУТ касае започнати производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, които се довършват по досегашния ред. Настоящият случай не е такъв, тъй като тук производството по издаване на разрешение за строеж е приключило, налице е влязло в сила разрешение за строеж, по което обаче правните последици не са изчерпани.
4. С оглед действието на новата разпоредба за в бъдеще, презаверката на разрешението за строеж е допустима още само веднъж по новия ред, същата може да бъде поискана в 3-месечен срок от изтичане на срока за завършване на строителството, който срок е 10-годишен от започване на строителството. 10-годишният срок изтича на 11.01.2020 г. и презаверка може да бъде поискана до 11.04.2020 г.
5. Горното разбиране за действието във времето на 153, ал. 2 от ЗУТ се възприема и потвърждава от администрацията. В Заповед № РА51-226/20.09.2017 г. административният орган се позовава на писмо № 70-00-906/30.08.2017 г. на МРРБ, че разрешението за строеж е валидно до 11.01.2020 г., съгласно чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и след тази дата е допустима още една презаверка. Тези мотиви служат за издаване на заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, което говори, че същите са възприети от административния орган, за тях чрез съобщаване на заповедта е уведомен възложителя и тези мотиви следва да се считат за имплицитно потвърждаване валидността на разрешението за строеж от органа, който го е издал.
Да се твърди обратното би означавало, че възложителят е подведен от административния орган относно обстоятелството до кой момент има правно действие разрешението за строеж и е нарушил основни принципи в административното производство за откритост, достоверност, прозрачност и пълнота на информацията в административното производство, както и основен конституционен принцип за правото на защита.
Предвид горното, следва да се приеме, че със Заповед № РА51-226/20.09.2017 г. административният орган е установил, че срокът на правно действие на разрешението за строеж е до 11.01.2020 г., което прави последващите му актове законни".
Ето и писмото на арх. Пламен Пламенов Мирянов, управител на „Артекс“, до премиера Бойко Борисов:
Уважаеми г-н Премиер,
С изумление научих от медиите, че след участие на ЕК „Лозенец“ в Btv, Вие, днес, лично сте поканили г-н Мариан Башур в 10 ч на среща. Г-н Премиер, правя неколкократни опити да ви помоля да се свържете с нас и да ни поканите да присъстваме на тази среща. До този момент получавам категоричен отказ от вашия пресцентър за това.
Г-н Премиер, един конфликт има минимум две страни, но винаги една истина. Как без нашето участие ще отсъдите, което упорито отбягвате, кой е прав? Така както каните Мариан Башур, моля Ви поканете и мен. За Ваше сведение, Ви предлагам всички факти, които бих предпочел да Ви кажи лично, когато се видя с Вас.
Хора от ИК „Лозенец“ като г-н Мариан Башур, г-н Никола Вапцаров, г-н Войслав Тодоров, посредством една фейсбук страница, няколко протеста и много похабено време и ресурси на администрации и медии, повтарят в купом неверни твърдения, които уронват авторитета и престижа на една утвърдена българска строителна компания с 25 годишни традиции. ИК „Лозенец“ непрекъснато подлага на съмнение законността на нашия проект и работата на ДНСК. С всички тези провокативни действия се внушават твърдения неотговарящи на истината. Те заблуждават гражданите на София, а в същото време, освен авторитета на АРТЕКС, са опорочени и институциите, които прилагат Закона за устройство на територията и всички закони, и нормативни документи в Република България.
Доказателство за законността на строежа са всички законно издадени книжа и становището на ДНСК в лицето на арх. Иван Несторов, както и заповедите подписани от Главния архитект Здравко Здравков и множеството проверки на органите на ДНСК.
В защита на моята теза, прилагам следните факти:
1.Разрешение за строеж №134 от 26.01.2007 г. /в сила от 01.03.2007 г./. Към датата на издаване на разрешението за строеж собственици на имота са:
ЕТ „Джи Би Ай - 91 – Жанета Младенова“ и ЕТ „Румен Марков - Джоинт Билдинг Инвестмънт“ ;
От 16.05.2008 г. Възложител на строежа е „КРИСТЕЛА” ООД, с ЕИК 175376051;
През 2015 г. е променена собствеността на фирма „КРИСТЕЛА” ООД и нейни управители са Весела Мирянова и Пламен Мирянов;
На 24.01.2018 г. с решение на Общо събрание на съдружниците на дружеството е променено наименованието на фирмата, а именно „АРТЕКС ЗЛАТЕН ВЕК“ООД, ЕИК 175376051.
Строежът е II категория по ЗУТ.
2. Протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво /обр.2/ от 11.01.2010 г. /започване на строителството/.
3. Заповед № РД-09-50-1027/19.11.2012 г., издадена от Главен архитект на СО на основание чл. 153, ал.3 от ЗУТ за презаверка – подновява 5-годишния срок за завършване на грубия строеж. Срокът на валидност се удължава до 19.11.2017 г.
4. Със заявление с Вх. №САГ16-АП00-1029/14.12.2016 г. е поискана презаверка на Разрешението за строеж. Допълнително на 25.01.2017 г. е внесено писмо на МРРБ, за това, че няма пречка Разрешението за строеж да бъде презаверено преди изтичане на срока му за валидност.
5. На 26.01.2018 г. е депозирано платежно нареждане за заплащане такса за презаверка на Разрешението за строеж, съгл. Чл. 153, ал. 4 от ЗУТ.
6. След приемане на промените в чл. 153 от ЗУТ на 03.02.2018 г., фирма Кристела подава заявление за изтегляне на преписката, с мотив, че във връзка с новите промени на ЗУТ тази презаверка става излишна, защото дори и да бъде презаверено Разрешението за строеж за още пет години /до 2023 г/ с влизането на промяната в закона – срока на давност на разрешението ще е отново 10 години от започване на строителството, т.е. до януари 20120 г.
7. Със Заповед на Гл. архитект на София № РА51-25/06.02.2017 г. преписката е прекратена. Административния орган е приел мотивите за изтегляне на преписката, т.е. може да се приеме, че е споделил мотивите за оттеглянето.
Важно!
От 14.12.2016 г. до 06.02.2017 г. фирма Кристела е в процедура по произнасяне на Административния орган /в лицето на Гл. архитект на СО/ за презаверка на Разрешението за строеж, като дори надлежно е внесла и държавната такса за това /което доказва добронамереността на Възложителя – фирма Кристела/, но предвид дългия период за липса на произнасяне по презаверката на разрешението за строеж и настъпилата промяна на чл. 153 от ЗУТ, това е отпаднало като необходимост. Държим да отбележим, че ние нямаме изричен отказ за презаверка на разрешението за строеж от гл. архитект на София!
8. В ДВ, бр.13 от 07.02.2017 г. влиза в сила ЗИДЗУТ, като чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж губи правно действие, ако в продължение на 10 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите за обектите от първа и втора категория. Променен е както срокът, така и началният момент, от който той тече.
Изводи
1. Към момента на влизането в сила на изменението ЗУТ със ЗИД ЗУТ, обнародван в Държавен вестник, бр.13 от 07.02.2017 г., Разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. е било валидно - оставали са повече от 9 месеца до изтичане на срока на презаверката от 2012 г. Следователно, към 07.02.2017 г. окончателните правни последици, свързани с изтичането на срока на валидност на разрешението, не са били настъпили и правоотношенията, породени от издаването на разрешението за строеж, все още са се развивали, т.е. били са заварени от новия закон.
2. Нормата на чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е материалноправна. Тя урежда правните последици (валидността) на един индивидуален административен акт, какъвто е разрешението за строеж. С изменението на въпросната норма на 07.02.2017 г. се разширява кръгът на видовете строежи, за които валидността на разрешението /до когато грубият строеж следва да бъде завършен/ е 10 г. от датата на започване на строителство. От това следва, че нормата е благоприятстваща; с нея се определя по-благоприятен режим за строежи, попадащи в приложното й поле.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./ вече издадените и влезли в сила разрешения за строеж, по които строителството не е започнало или не е завършило към датата на влизане в сила на изменението, не са изключени от приложното поле на изменените текстове. В този смисъл, за валидността на такива разрешения за строеж автоматично, от датата на влизане в сила на коментираното изменение (т.е. в срок от 3 дни след датата на обнародване в ДВ), следва да се спазват предвидените в закона срокове за започване, респективно – за завършване на строителството.
Разпоредбите на ЗУТ са ясни по този въпрос. Те еднозначно определят срока на валидност на Разрешението за строеж.
Възложителят се е обърнал към Министерството на регионалното развитие и благоустройство със запитване относно валидността на разрешението за строеж за прилагане на разпоредбите на чл. 153 от ЗУТ. В писмо на МРРБ изх. № 70-00-906/30.08.2017 г. изрично е отбелязано, че „в конкретния случай независимо от наличието на презаверено през 2012 г. по реда на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, в редакцията му преди ЗИД на ЗУТ, обн. В ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. разрешение за строеж, строителството по което е започнало в 3-годишния срок с откриване на строителната площадка и определянето на строителна линия/ниво (съставяне на образец 2) през 2010 г., срокът за завършване е 10 години и се отчита от датата на започване на строителството, а именно датата на съставянето на протокол образец 2.
3. Параграф § 58 от ПЗР на ЗИДЗУТ касае започнати производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, които се довършват по досегашния ред. Настоящият случай не е такъв, тъй като тук производството по издаване на разрешение за строеж е приключило, налице е влязло в сила разрешение за строеж, по което обаче правните последици не са изчерпани.
4. С оглед действието на новата разпоредба за в бъдеще, презаверката на разрешението за строеж е допустима още само веднъж по новия ред, същата може да бъде поискана в 3-месечен срок от изтичане на срока за завършване на строителството, който срок е 10-годишен от започване на строителството. 10-годишният срок изтича на 11.01.2020 г. и презаверка може да бъде поискана до 11.04.2020 г.
5. Горното разбиране за действието във времето на 153, ал. 2 от ЗУТ се възприема и потвърждава от администрацията. В Заповед № РА51-226/20.09.2017 г. административният орган се позовава на писмо № 70-00-906/30.08.2017 г. на МРРБ, че разрешението за строеж е валидно до 11.01.2020 г., съгласно чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и след тази дата е допустима още една презаверка. Тези мотиви служат за издаване на заповедта по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, което говори, че същите са възприети от административния орган, за тях чрез съобщаване на заповедта е уведомен възложителя и тези мотиви следва да се считат за имплицитно потвърждаване валидността на разрешението за строеж от органа, който го е издал.
Да се твърди обратното би означавало, че възложителят е подведен от административния орган относно обстоятелството до кой момент има правно действие разрешението за строеж и е нарушил основни принципи в административното производство за откритост, достоверност, прозрачност и пълнота на информацията в административното производство, както и основен конституционен принцип за правото на защита.
Предвид горното, следва да се приеме, че със Заповед № РА51-226/20.09.2017 г. административният орган е установил, че срокът на правно действие на разрешението за строеж е до 11.01.2020 г., което прави последващите му актове законни.
С уважение,
арх. Пламен Пламенов Мирянов