Преди 113 години на 14 юли 1907 г., в разгара на горещото лято, е приключила епопеята на Ножот – най-голямото сражение на българските комити от Македония след Илинденско-Преображенското въстание срещу турския аскер, припомня агенция "Фокус".
Битката на Ножот е сражението, което се е превърнало в апотеоз на духа, на подвига и на саможертвата в името на България. В продължение на два дни и две нощи трясъкът на бомбите и стрелбата ехтели из долищата. В кратките промеждутъци на сражението от върха долитали песните на Ботев, изпети от кървавите уста на бунтовниците.
Битката на Ножот е надхвърля рамките на обикновената саможертва и на преклонението към свободата на България. Битката ознаменува прераждането на духът на борбата, възкресението на поборниците, извървели само преди три години тримесечния път на въстанието. Пътят, по който българите катерят зъберите, издигнали свободата им до верую по-силно от смъртта.
В навечерието на сражението дейците на ВМРО прочистват организацията от сърбомани и платени агенти на турската власт. Организациите и местните структури се оздравяват след въстанието, в което са дадени хиляди жертви. В резултат на това турската власт засилва претърсванията и концентрира многочислени полицейски и армейски части.
На 13 юли 1907 г., въпреки решението на Прилепския окръжен комитет на ВМРО, четите да се оттеглят, войводите решават да дадат сражение. На 14 юли 1907 г. обединените чети на войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов и Христо Цветков в общ състав от 206 души се опълчват срещу 3 000 души редовен аскер и около 2 000 души башибозук, водени от Енвер бей. Същият Енвер бей, който по-късно ще извърши младотурския преврат и ще се издигне до поста военен министър и главнокомандващ на армията на Турция.
Четниците заемат Попадийски чукари, Ясенова глава и Ножот, над село Ракле.
През целият ден доловете край Ракле, Никоди и Попадия се огласят от изстрели и взривове на ръчни бомби. До притихналите селяни долитат и песните на бунтовниците. Привечер, четите успяват организирано да се изтеглят, като на североизточния склон остават 18 младежи, водени от напусналия Военното училище юнкер Думбалаков.
На призивите на войводите да се изтеглят, младежите отговарят, че са дошли от свободна България, за да воюват срещу турците, а не да се крият Оттеглилите се четници наблюдават от съседните върхове, неравната битка на обречените. Свършват мунициите, а турците са все по-близо до окопите на младежите. Тогава някой от тях запял „Хубава си, моя горо”, след това изтрещели последователно седем бомби и настъпила тишина. На Ножот нямало живи комити. Турците все пак изчакали, за да се уверят съвсем, че няма да последва огнен ураган и тогава се втурнали да мародерстват труповете. В най-голямото сражение след Илинденско-Преображенската епопея в битката на Ножот загинали 67 четника, срещу повече 540 турски войници и башибозук. И днес в Ракле, селяните под сурдинка разказват легенди. Твърдят, че когато имало буря, винаги от Ножот се чували гласове. И една песен – „Хубава си, моя горо”.