Променят движението в центъра на София заради тържествената заря-проверка

Променя се движението в центъра на София заради тържествената заря-проверка по повод 120 години от Илинденско-Преображенското въстание на 2 август.

Забранява се престоят и паркирането на пътни превозни средства, с изключение на автомобилите, осигуряващи провеждането на церемонията, както следва:

- От 7:00 часа до приключване на събитието на паркингите на пл. „Св. Ал. Невски“, паркинга на пл. “Николай Гяуров”; на ул. „Оборище“ между бул. „Васил Левски“ и ул. „Г. С. Раковски“;

- От 13:00 часа до приключване на събитието на паркинга на моста пред Национален стадион „Васил Левски”;

- От 18:00 часа до приключване на събитието се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки по ул. „Оборище“ между ул. „Г. С. Раковски“ и бул. „Васил Левски“; по ул. „15-и ноември“ между бул. „Цар Освободител“ и пл. „Св. Александър Невски“; по ул. „Московска“ в участъка между ул. „Г. Бенковски“ и пл. „Желю Желев“; От 18:00 часа до приключване на мероприятието се забранява влизането на пътни превозни средства по ул. „Московска“ между ул. „Дунав“ и ул. „Г. С. Раковски“ само при необходимост и по преценка на отдел „Пътна полиция“, се казва още в съобщението.

На тържествената заря-проверка по повод 120 години от Илинденско-Преображенското въстание ще присъстват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, както и премиерът Николай Денков, който председателства Националния комитет за отбелязване на годишнината.

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).

През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска.

В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.