Даваме на Дянков по 4320 лева. Това е краткото обобщение на коментара на ИПИ за Бюджет 2013, отбелязва в. „Стандарт”.
По 4320 лв. ще извади от джоба си всеки българин, за да бъдат покрити заложените разходи в Бюджет 2013, обявиха експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ). Те представиха свой алтернативен бюджет за 2013 г., в който няма дефицит, а разходите са свити с 2,8 млрд. лв. Според анализа на ИПИ, чрез вноските за данъци и осигуровки, всеки българин догодина ще плати 1081 лв. за пенсии, 456 лв. за здраве, 391 лв. за образование, 284 лв. за социални помощи и 218 лв. за администрацията. Най-малко пари от нашите данъци ще отидат за религиозно дело - по 1 лев на човек. Заложените разходи през 2013 г. са рекордните 30,548 млрд. лв. "Разходната част пада върху средната класа, без право на избор", посочи Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Според анализите средна класа у нас от хора със заплати между 500 и 2500 лв. възлиза на 1,2-1,3 млн. българи или 16% от населението.
От ИПИ предлагат редица осигурителни и данъчни промени, като отпадането на данък дивидент (който е 5%). Предлагат и свиване на държавните разходи в публичния сектор (заплати, издръжка, привилегии) с 10% спрямо планираното. "Трябва да се даде право на хората да избират къде да влагат осигуровките си - в НОИ или в частна пенсионна сметка, защото след 20 г. пари за пенсии просто може да няма", посочи Ганев. По думите му, монополът на здравната каса трябва да бъде разбит и парите да се пренасочат към частен фонд.
Премахване на минималните осигурителни доходи, акцентира в. „24 часа” върху доклада на ИПИ
Да бъдат премахнати минималните осигурителни доходи и минималната заплата предлага Институтът за пазарна икономика, пише БНР.
Експертите му са разработили алтернативен бюджет за 2013-та година. Анализът им показва, че политиките на уеднаквяване и поставяне в шаблони спъват възстановяването както на пазара на труда, така и на икономиката.
Фокусът според експертите трябва да бъде върху средната класа и работните места, тъй като това е единственият път за осезаемо излизане от кризата и намаляване на бедността. С предложения от правителството бюджет се стопират реформите в осигурителните системи без хората да имат право на избор, коментира икономистът Калоян Стайков.
„Не е работа на държавата да определя административно, на централно ниво, какво трябва да е заплащането навсякъде, за всички, по професии. Решението е пазарът сам да си изчисти тези неравновесни състояния" каза Стойков.
В данъчната декларация все пак ще се обявяват доходите от лихви, предупреждава в. „Сега”
Управляващите продължават упорито да налагат идеята си да има данък върху доходите от лихви от депозити и влогове, макар да не са изчистили детайлите около въвеждането и събирането му и всеки ден променят идеите си. Вчера стана ясно, че въпреки уверенията на финансовото министерство, че доходите от лихви няма да се декларират, част от българите все пак ще трябва да ги обявят в данъчните си декларации. Задължение за деклариране на парите от лихви ще има за всички българи, които получават доходи извън възнагражденията си по трудово правоотношение, обяви председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Въвеждането на данъка бе одобрено вчера на първо четене в ресорната парламентарна комисия единствено с гласовете на ГЕРБ.
Според Менда Стоянова логиката на подаване на декларация върху получени доходи извън трудовите е те да бъдат изравнени на годишна основа. По тази причина според Стоянова в декларацията няма как да не фигурира и доходът от лихви. Досега версията бе различна - финансовото министерство обясняваше, че данъкът върху лихвите е окончателен и банките ще го удържат при всяко начисляване и ще превеждат парите накуп в НАП, за да опазят банковата тайна за наличности по сметките. Опасенията са, че при деклариране на дохода от лихвите данъчните ще могат да се ориентират косвено и за размера на депозитите.
Eкипът на кръвния център в Стара Загора хвърли оставка, разкрива в. „Труд”
Всички лекари и половината от медицинските сестри и лаборантите от кръвния център в Стара Загора подадоха колективна оставка. Към крайната мярка те пристъпиха, заради унизителните възнаграждения, които получават, съобщиха пред „Труд" белите престилки. За решението си те са уведомили и министър-председателя Бойко Борисов (виж по-долу декларацията с исканията им).
„Основната заплата на медицинските сестри е 410 лв., а на лекар с 20 години стаж и начело на отделение е 680 лв. Кажете ни как да караме децата ни да учат, когато те виждат колко мизерни доходи имаме?! А сме доктори", риторично запитаха лекарите.
ЕНП наказа ГЕРБ без зам.-председател, злорадства „Дума”
Бившият външен министър от ГЕРБ Румяна Желева не беше преизбрана за зам.-председател на ЕНП. За членове на председателството на ЕНП са били предложени 13 души, от които конгресът на партията в Букурещ избра 10. Желева е останала предпоследна само с 266 гласа от над 600 делегати.
За номинацията на Желева настоявал преизбраният вчера председател на ЕНП Вилфред Мартенс, твърдяха гербаджии в парламента. Решението за издигането й обаче било еднолично на ръководството на ГЕРБ. Желева бе избрана на този пост през декември 2009 г., месец преди злополучното й изслушване в ЕП за еврокомисар.
След отхвърлянето на Желева ГЕРБ и българската десница останаха без представител в ръководството на ЕНП. Малко преди гласуването Борисов се похвали в Букурещ пред журналисти, че се "поскарал на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии". Ако ние се поставим на мястото на германците - непрекъснато да ни искат пари, няма да ни бъде много приятно, коментира премиерът.
Сблъсъкът между ЕНП и ПЕС ще бъде догодина в София, когато са парламентарните избори в България, обяви помпозно Борисов пред конгреса на ЕНП. Призовавам да ни помогнете малко, защото всички европейски социалисти са срещу нас, примоли се българският премиер. Вчера той се опита да обясни, че частта за сблъсъка била "опит да се пошегува, защото тук никой не обръща внимание на такива сблъсъци".
Хванаха двама от КЗК в конфликт на интереси, разкрива в. „Монитор”
Двама от членовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) бяха уличени в конфликт на интереси от ресорната комисия. Хората на Филип Златанов хванали в крачка бившия член и глас на ЦИК Александър Александров и колежката му Елена Димова. Това стана ясно, след като Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), по-позната като комисията „Златанов”, публикува вчера решението на сайта си.