Служител на МВР заведе дело срещу държавата заради това, че е станал обект на дискриминация. Мъжът е поискал да му бъдат присъдени три обезщетения в общ размер 28 870 лв., заедно с лихвите, след като не получил осигуровки, нито трудови възнаграждения от МВР по време на мисия в Косово. В жалбата си той посочил, че е станал обект на дискриминация, тъй като е бил поставен в по-неблагоприятно положение от останалите командировани.
На 18 декември 2006 година държавният служител заминал за Косово. Мисията приключила две години по-късно – на 18 декември 2008 година. Униформеният бил командирован като полицейски наблюдател на мисията UNIMIK на ООН. На 15 януари 2009 година той отново бил назначен на длъжността полицейски инспектор в Шесто РУ. През целия период на мисията обаче служителят се водил не в командировка, а в неплатен отпуск. Затова и не получил трудово възнаграждение като полицай, нито пък постъпили вноски в пенсионния му фонд. Впоследствие разбрал, че пенсията му ще бъде доста по-ниска от тази на колегите му от други ведомства. Условията за тях по време на престоя в Косово били малко по-различни. Пред Пловдивския административен съд униформеният заявил, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение, което представлява по същество пряка дискриминация по признак "обществено положение".
Още преди да приключи мисията, той сезирал Комисията за защита от дискриминация. Оттам заключили, че полицаят в действителност е станал обект на дискриминация и връчили предписание на министъра на вътрешните работи.
Впоследствие служителят на реда отправил претенцията си пред Административен съд - Пловдив. Той поискал от магистратите да му присъдят обезщетение в размер 800 лв. за неосигурено веществено доволствие, полагащо му се за период от две години. За периода, в който бил в неплатен отпуск, полицаят поискал да му бъдат изплатени трудовите възнаграждения, възлизащи на от 25 070 лв. като обезщетение за пропуснати ползи.
Отделно от това, униформеният настоял да бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди - накърняване на човешкото достойнство и гражданските права, неравностойно положение спрямо колегите му и подронен авторитет пред колегите от международните полицейски сили, както и смесено тревожно-депресивно разстройство.
По делото били разпитани и двама свидетели. Един от тях бил участник в мисията, с когото ищецът контактувал ежедневно. Той разказал, че ищецът често пъти му споделял разочарованието си относно отношението към полицаите от България. Те не получавали възнаграждение в България, а самият той бил принуден да се самоосигурява на по-висока заплата, за да подсигури старините си. Похарчил около 7 500 лв., за да се осигури по време на мисията. След като се завърнали, двамата често се чували. Полицаят му споделял, че пенсията му ще бъде с 300-400 лв. по-ниска от тази на други униформени с неговия ранг, стаж и категория.
За сравнение, колегите им от Западна Европа получавали в страните си по заплата и половина като стимул да участват в международни мисии. Всички участници получавали безотчетни пари от ООН под формата на командировъчни разходи. С тях покривали дневните, битовите и квартирните си разходи.
Още по време на мисията полицаят заявил на директора на Национална полиция, че е обиден от отношението и смята да подаде жалба в КЗД. Така и направил, а комисията се произнесла в негова полза, разказал колегата му.
От МВР обаче обжалвали от решението в съда. Така делото стигнало до ВАС и се проточило с години. С решението на върховните магистрати обаче било категорично установено, че министърът на вътрешните работи е лишил ищеца от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер.
По делото в Пловдивския административен съд била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, ако през този период служителят не е бил в неплатен отпуск, възнаграждението му е щяло да бъде 25 070,76 лева, а сумата за веществено доволствие – 800. Дължимите лихви пък възлизали на общо 9 180 лв.
От Министерството на вътрешните работи поискали от магистратите да отхвърлят претенцията на държавния служител като неоснователна и недоказана. Такова било и становището на прокуратурата.
В крайна сметка обаче съдът уважил исканията на униформения. В мотивите на магистратите е записано, че "лишаването на служителите на МВР от заплащане на възнаграждение по време на командироването им в мисии на международни организации, когато извършват дейност, имаща характер на държавна служба в МВР на Република България, не съответства на гарантираното им от Конституцията право на заплащане, съответстващо на извършената работа".
Наред с това били нарушени и куп други нормативни актове. Според съдебния състав претенциите били доказани и основателни, а с решенията на КЗП и ВАС било категорично доказано, че в случая се касае за дискриминация.
МВР ще трябва да изплати всички пледирани обезщетения, които, заедно с лихвите, възлизат на над 35 000 лв.