''Наблюдения върху мутацията на вируса нямаме, имаме информация от научните екипи на Великобритания, които са мобилизирани в борбата с него. Това не е нов щам, той е мутирала форма на така известния у нас щам. Понятието щам е доста трънливо какво точно значи като термин. Със сигурност не е нов щам, а различен серотип. Дали е по-заразен или не, информацията идва от същите научните екипи, че на практика заразява по-лесно, но логиката на хората, работещи с вируси е, че обикновено се проследява такава тенденция в развитието на вируса, а с времето той се адаптира към различните типове рецептори, през които влиза. Входната врата за вируса не е една и съща за всичките етноси по света''. Това коментира пред ТВ Евроком ръководителят на департамента по Имунология към Института по Микробиология към БАН проф. д-р Андрей Чорбанов.
"Вирусът се адаптира към всяка една популация, за да прониква по-добре и да се разпространи повече. Колкото по-лесно прониква и колкото по-лесно се разпространява, толкова по-малко смърт предизвиква. Чрез новата мутация вирусът ще зарази повече хора, но смъртността ще падне", допълни той.
По думите му ние не сме податливи на новия щам, антителата не са маркер за имунитет срещу коронавируса, а Т-клетките. ''Принципно имунната система разпознава много голям набор от елементи в този вирус. Мутацията е върху протеина, който мутира най-много, а това е Spyke или S-протеин, с който той разпознава рецептора. Това е най-силно мутиращият компонент на вируса. Не би следвало да има притеснение на хората, че това ще бъде така. Това се случва, когато мутациите са много сериозни и тогава действително става дума за нов щам, какъвто е случаят с грипа всяка година", коментира още професорът.