Дванадесет и осмият президент на САЩ Удроу Уилсън е известен в България с дейността си по запазването на българския суверинитет след края на Първата световна война (1914-1919 гг.). Това е и поводът известният политик да бъде почетен у нас с паметник. Бюстът е дело на известният български скулптор Георги Чапкънов. Изработването му е отнело шест месеца. Намира се в центъра на София в градинката пред Централната баня. Инициативата за създаването му е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България.
"Този паметник е пресечна точка на българската историческа наука, на знаменитото българско изкуство, националната памет и националната гордост. Мнозина биха се запитали защо българските прокурори и изследователи подеха тази инициатива? Причината за това е съвсем проста. за мен между това, което президентът Удроу Уилсън е направил за България и ежедневния труд на българските прокурори и следователи има нещо много общо и това е вярата и борбата за доброто и за справедливостта. За мен този човек е направил нещо за нашата родина и ние като българи и като съвременни европейци дължим на паметта на хилядите български синове и дъщери, които са дали живота си и кръвта си във воините за национално освобождение. Дължим да отдадем почит и признателност, на този който съвсем безкористно, е дал своя съществен принос за това България да остане в тези си граници", каза по време официалната церемония по откриването на бюст-паметника Владимир Николов - председател на Асоциацията на прокурорите в България.
"Ролята на Удроу Уилсън е неоспорима за историята на България и нито счупеното перо на Стамболийски, нито спонтанната манифестация на безнадежност от прозорците на народния поет Иван Вазов са могли да спасят късането на живо месо в нашата родина. Това е направил 28-я американски президент Уилсън", каза по време на официалната церемония по откриването на бюст-паметника на американския политик проф. Стоян Денчев. "ние българите сме признателен народ. Много паметници сме построили, на много хора. Искам да кажа, че паметникът на Уилсън ще напомня не само на сегашното, но и на бъдещото поколение за ролята на един велик човек - 28-мия американски президент. Самият аз съм имал възможност да живея в САЩ като гост-професор в Бъркли. Бил съм многократно в центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон, който е един от десетте мозъчни тръстове в света. Вдъхновен съм от това, което съм видял в САЩ, което съм почуствал, посещавайки центъра "Удроу Уилсън" и ще работя отсега нататък, както и президентът Удроу Уилсън като ректор на Пристънския университет за благото на образованието и културата на нашата страна", заключи проф. Денчев.
Президентът Удроу Уилсън е бил идеалист във време на реална и брутална геополитика на интереси, когато поради стечение на обстоятелствата българския национален идеал, справедливата ни кауза, са били с пречупени криле, когато ние сме били на прага на една още по-жестока национална катастрофа, на прага на това да загубим суверенитета на нашата единна и целокупна България. В този момент той е защитил доброто, справедливостта и идеализма.
"Днес ние имаме нужда от идеализъм и да се борим за каузи, да бъдем заедно като нация и като народ, който уважава своето минало и бъдеще и който се бори ежедневно за бъдещето на нашите деца", допълни Николов.
Защо паметникът е поставен именно в тази част на София? Освен археологията, която има наоколо, това място показва толерантността на българския народ. Тук са събрани храмовете на всички религии, като започнем от храм-паметника "Ал. Невски", минем през църквите "Света София" и "Света Неделя" и стигнем до джамията, синагогата, румънската и католическата църкви.
"Инициативата по издигането на бюст-паметник на Уилсън в София има три основни цели. Първата е да се отдаде почит на конкретната историческата личност - президентът Уилсън, който е бил радетел и е поддържал тезата за това, че народите трябва сами да определят съдбата си и дори големите народи да се съобразяват с големите. За съжаление, неговият призив не е бил възприет от великите сили по време на Парижката мирна конференция и това е довело до една от най-големите катастрофи за човечеството, а именно Втората световна война. Втората голяма цел е да се обърне внимание на сегашното българско общество и най-вече на младото поколение, към онези колкото трагични, толкова и величави времена от годините на трите воини за национално обединение", каза Ясен Тодоров - член на УС на Камарата на следователите в България.
Третата най-голяма и може би най-амбициозна цел е именно да се опитаме да преодолеем разделението, което съществува в българското общество. "Утре е 17 септември - голям християнски празник и денят на нашата столица. За мен това е велика дата от българската история. На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинандов е обявена всеобща мобилизация в Царство България за война срещу османската империя", допълва Тодоров.
Удроу Уилсън е изследовател, университетски човек, който коренно изменя курса на историята на своята страна. Променя философията и практиката на американската външна политика. Според него тази политика трябва да отразява същите морални критерии, както и личния морал. Мирът зависи от разпространението на свободата и демокрацията. От правото на самоопределение и трябва да се поддържа чрез колективна сигурност, а не чрез съюзявания. "Тези принципи са залегнали в обявеното на 8 януари 1918 г. 14 точки, с който той очертава американската визия на следвоенния свят и искам да отбележа визи, която е особено привлекателна за страните, които се очертават да бъдат победени. В тази визия новият световен ред трябва да се крепи на три основни принципа: колективна сигурност, национална самоопределение и икономическа глобализация на отворени врати. Това означава прилагането на следната формула: мир, либерална демокрация и свободни пазари", припомни по време на събитието проф. Веселин Янчев - ръководител на катедра "История на България" в историческия факултет на СУ "Климент Охридски".
В крайна сметка намеренията на президента Уилсън да създаде една голяма България, включваш нейните етнически територии, една контрасила срещу балканските съюзници на Англия и Франция на Балканите претърпява провал. За нас българите
"Мнозина са убедени, че ако визията на Уилсън, очертана в прочутите му 14 точки, беше осъществена, Втората световна война можеше да бъде избегната. Основните му идеи, определяни като прогресивизъм в международните дела, са водещи принципи и днес - свободна търговия, отказ от тайни споразумения, демокрация и самоопределения на народите", припомни доц. Тодор Чобанов.
"Завещаното от Удроу Уилсън, особено по отношение на края на Втората световна война в Европа, заслужава признание. неговата декларация от 14 точки е повратен момент в отношението на САЩ с останалата част от света и полага основите на ООН в съвременния ѝ формат. Със сигурност, ако светът беше взел присърце неговото послание за свободна търговия, самоопределяне и международното сътрудничество след избухването на Първата световна война, следващите години на XX в. щяха да се развият по много по-различен начин. Неговото застъпничество, по-специално за самоопределянето, изиграва съществена роля за териториалната цялост на България", каза Ред Лароса културно аташе на посолството на САЩ в България.
От една страна трябва да признаем влиянието на Удроу Уилсън върху външната политика на Америка и неговата далновидност в подкрепата му за създаването на световен ред на всички народи, но наред с това трябва да се бори с неговата подкрепа за расовата сегрегация, както и със забавената му реакция за възпиране на увеличаващото се насилие срещу тъмнокожите американци по време на неговия президентски мандат.
"Ако искаме да се фокусираме върху положителните аспекти от наследството на Удроу Уилсън, трябва да се вслушаме в неговите думи: "Човечеството може да се сплоти само чрез любов, състрадание, справедливост. Не чрез завист и омраза". Надявам се, че България като наш партньор и съюзник ще приеме това послание присърце. Трябва да насърчаваме единството и диалога, за да може да израстваме като нация", заключи Лароса.