Не е прозрачен начинът на управление. Това заяви пред БНТ в предаването "Бизнес.БГ" Кирил Петков.
БНТ: Кое не успяхте да завършите за тези 4 месеца като служебен министър на икономиката?
Кирил Петков: Доста неща започнахме, които трябва да продължат. Като започнахме "Общини без корупция" беше една страхотна стратегия, която направихме, до нашия си мандат вече имахме 12 общини, които казаха - искаме да сме първи, но сега разчитам следващият служебен кабинет да продължи тази инициатива, за да бъдат реално сертифицирани някои общини, които да кажат от тук нататък ние се отказваме от корупция. Второто нещо може би е изборът на борда на ВМЗ. Започнахме курса, но реално той не е приключил. Много ще се надявам, за първи път от много време, изборът да бъде изцяло на база професионализъм, на база на прозрачност и хора, които знаят как това предприятие да работи най-добре, а не да бъде от значение чие лоби е. Вярвам в новия министър, че това ще се постарае да го направи. Така че със сигурност има доста започнати неща. 603 писма за намерения трябва сега да се продължат към Агенцията по инвестиции, да ги реализираме в реални инвестиции. Така че има много проекти, които тепърва трябва да се довършват и някои от тях сигурно няма да успеят да се завършат. За една инвестиция отнемат 2 години, за да се вземе едно трайно решение, но се радвам, че зададохме посоката, зададохме скоростта, с която се движим в тази посока, така че да се види, че има надежда, че е възможно и че България е една малка страна и тези промени се случват бързо.
БНТ: Кое ви шокира най-много, когато влязохте в Министерството на икономиката?
Кирил Петков: Най-шокиращото е, че докато над 500 милиона бяха вкарани в ремонтите на язовири, не само че не бяха фокусирани приоритетните язовири, които са най-опасни, но последното нещо, което открихме е, че те са язовирни стени без строителни разрешения. Това за мен беше най-шокиращо, защото едно е да се говори за неефективно използване на средства, второ е да се говори за непрозрачност. Трето е да се говори за липса на приоритизация, но когато говорим за липса на строителни разрешения, това е и липса на безопасност.
БНТ: Какво бихте казали на всички, които ви критикуват, че искате да вдигнете държавните дружества от юрисдикцията на Държавната консолидационна компания към Министерството на икономиката?
Кирил Петков: Знаете ли, за мен колкото е по-сложна структурата на управление, толкова по- голям е рискът за непрозрачност. Както знаете ДКК в самото ѝ начало нямаше дори уебсайт. Нямаше страница. Когато едни фирми под ДКК казват - ние трябва да си говорим с принципала, ние не искаме да се отчитаме на министър на икономиката, това е проблем. Защото, всъщност, отговорността се разтегля, размива и възможността да се направят едни огромни държавни поръчки, без търг и конкурс, както видяхме, е много по-истинска. Защото поне, когато отговарят директно към министъра, може да им се търси директна отговорност. Опасността е, когато решение за огромни пари на данъкоплатеца се взимат от хора, които не са отпред на сцената, даже не се знае кои са. И този тип структури, като Автомагистрали, ДКК, позволяват точно това. Така че аз много вярвам, ако искаме да направим максимално прозрачно управление, този тип структури не трябва да съществуват. Ние не сме голяма държава и не ни трябват много сложни системи за управление. Трябва ни ясна, отчетлива система, в която да се знае кой носи отговорността. В случая на министерствата, министерствата могат да поемат цялата отговорност директно и министърът със своя подпис да казва - заставам зад всяко едно решение, заставам зад, примерно, даването на 1 милиард на 8 компании. Ако това той го каже и той го разпише, или раздавам над 600 милиона при язовирите. Тогава, когато следващото правителство дойде и каже - защо сте раздали толкова много пари, без търг и конкурс, да се знае при кой да се ходи. Сега се започва - този борд, онзи борд, трети борд. Не е прозрачен начинът на управление, което аз не бих искал да приема.
БНТ: Какво завещавате на вашата наследничка в Банката за развитие, след като променихте нейния устав и нейния ръководен орган?
Кирил Петков: Това ми е една от най-хубавите теми и проекти, защото в момента ББР наистина изпълнява своята роля. Средният кредит, който те раздават в момента е 200 хиляди евро за малкия и среден бизнес. Това ѝ е ролята. И всъщност, Банката за развитие е един пример как човек не трябва да прави всичко сам. Трябва правилните хора, с правилната мотивация, да са на правилните места и после те си вършат работата. Така че - радваме се примерно за ББР, че новият министър не трябва въобще да се притеснява. Те ще се отчитат, ще дават пълната прозрачност и това ще е едно от по-леките неща, за които трябва да се мисли. Има много работа в посока ДКК за довършване, в БАЕС, да продължи проектът "Общини без корупция", довършването на конкурса във ВМЗ-Сопот, ББР за мен е "от-до" завършен проект.
БНТ: Какво мислите за районирането на България в контекста на усвояване на евросредства в определен регион - Северозападният регион, който беше във фокуса на евросредства, заложени от предишния кабинет?
Кирил Петков: Това е деликатен баланс. От една страна, наистина, държавата трябва да фокусира средства там, където има най-голяма нужда. Северозападна България е един от по-бедните райони на Европа, да не кажа и най-бедният и е разбираемо, че трябва да е приоритет. От друга страна много е важно този приоритет да идва с ангажименти. С други думи, само че е Северозападна България не трябва да е достатъчно, за да получава парите. Трябва да бъдете част от системата, която да лимитира корупцията, да правите прозрачно управление, да давате хубави проекти, така че това е една съвместна работа, която не е функция просто да се каже - парите отиват натам, а парите биха отишли натам, ако тези и тези условия се изпълнят. Аз така бих посъветвал министъра и аз съм сигурен, че и тя така го мисли.
БНТ: Какво бихте пожелали на вашия приемник като служебен министър на икономиката?
Кирил Петков: Да продължава промяната.