Изгонен от родната си Украйна с Емския указ, Михайло Драгоманов живее в България 19 години и почива завинаги в София в католическо гробище.
Не е изненадващо, че именно Драгоманов е поканен от първото правителство на България след освобождението от османско иго. Ученият с удоволствие приема предложението за професор на Софийското висше училище, припомня #UkraineEverywhere .
От 1889 г. Михайло Драгоманов е уважаван и обичан професор, въпреки че има принципен, педантичен и дори саркастичен характер, особено в полемиката. Един от неговите студенти, бъдещ зет и известен български учен и дипломат, Иван Шишманов, припомня, че Драгоманов очарова публиката с красноречието и знанията си, отбелязвайки невероятната му памет и бързина на мисълта. Лекциите летяха за слушателите като миг... Той преподаваше на студентите много исторически факти, сравняваше ги, но не правеше окончателни изводи на глас, даваше такава възможност на студентите.
Благодарение на многостранната дейност на Драгоманов в София значително се активизират украинско-българските културни връзки, тъй като около него се обединяват водещи интелектуалци. Украинският учен участва в създаването на първото българско научно-филологическо списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, което допринася за развитието на филологическата наука и литература и влияе върху творчеството на няколко поколения български писатели.
Документи на проф. Михайло Драгоманов се съхраняват в научния архив на БАН като част от фонда на проф. Иван Шишманов – виден български деец, първи посланик на Царство България в Украйна, любим ученик и зет на украинския учен. Уникалната по това време частна научна библиотека на проф. М. Драгоманов става безценна собственост на БАН, част от колекцията се съхранява и до днес в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“, както и в Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.