Символична – уж се дава ново начало, а същностните въпроси не са засегнати. Така историкът проф. Христо Матанов определи срещата на българския премиер Кирил Петков и македонския му колега Димитър Ковачевски в Скопие.
"Двете страни казаха, че не престъпват червените линии. Това, което за мен е важно – историческата комисия отиде на заден план. Видя се, че тя не може да свърши работа", изтъкна историкът в студиото на "Денят ON AIR".
Проф. Матанов се дразни на равнопоставеността, с която се ползват македонските историци в комисията. "Борим се срещу фалшификации, а те – срещу истина", изтъкна той.
Добро впечатление му прави външният министър на Северна Македония – албанецът Буяр Османи, според когото Северна Македония "не е задължена да следва югославската политика спрямо България".
"Македонци дълго време следваха тази линия на поведение – България е лошата, фашистката, Тодор-Живковата. Когато отидеш на границата, те унижават. Искрено се надявам, че той е честен в своята позиция", заяви историкът пред Bulgaria ON AIR.
Опасенията на проф. Матанов са, че възпитаниците на "Харвард" ще се огънат под външен натиск. "Допускам, че натиск има и от македонска страна – за компромис. Съмнявам се, че новата политическа класа има желанието да удържи на натиска. Подхождат технократски", коментира той.
Според историка, договорката за съкратеното име на Северна Македония на практика означава, че съседката ни се отказва от териториалните си претенции спрямо Пиринска Македония. Доброто нещо от срещата е обаче скрит компромис.
"Виждаме, че има и скрита дипломация. Компромисът на Северна Македония е за българското малцинство, а нашият – историческата комисия да отиде на заден план. Да се изтикат напред други въпроси", обясни проф. Матанов.
По думите му процесът по приемането на Северна Македония заедно с Албания в ЕС ще отнеме "във всеки случай" години.
"Ако мръднат назад с учебниците, това е мърдане назад на македонизма. Биха се лишили от стожер, който ги крепеше. Трябва да устискаме", завърши той.