Администрацията се е провалила в над 40% от дейностите си, което е струвало на българския данъкоплатец поне 50 млрд. лв.
Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който разглежда всички публикувани одитни доклада на Сметната палата.
Става въпрос за 747 доклада - от 1998 г. до декември 2012 г.
Прегледът дава добра представа за работата на администрацията, тъй като в неговия обхват влизат около 40% от похарчените бюджетни средства за периода.
Всеки доклад е прегледан, описан и оценен от екипа на ИПИ посредством предварително определени индикатори за оценка.
Разгледаните дейности на администрацията могат условно да бъдат класифицирани като „успехи” или „провали”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към нито една от двете групи са определени като „некласифицирани”.
Прегледът идентифицира и конкретните загуби, за които има данни в докладите. Това е размерът на средствата, които са директна загуба. За тези средства има ясни данни или заключение на Сметната палата, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат от тяхното разходване. Чисти загуби и неправомерно използвани средства успяхме да идентифицираме в над 10% от докладите и в ¼ от класифицираните като провали случаи, посочват от института.
Изводи
Тазгодишното издание отново показва къде и как администрацията не работи добре, било то поради очевидни манипулации и неправомерно разходване на обществените средства или заради липса на експертиза и непреднамерени грешки и неточности.
Притеснителното е, че проблемните области остават същите и не се забелязва намаляване на закононарушенията, нито пък има увеличение на ефективно изразходваните публични средства. Слабостите не зависят от смяната на правителствата, а си съществуват трайно в администрацията.
Случаите на провал на администрацията при управлението на средства и имущество или провеждането на програми варират от неизпълнение на целите и неспазване на поставените срокове до недостоверно счетоводство и незаконосъобразно сключени договори.
Дейностите, при които най-често се констатират нарушения са възлагането на обществените поръчки и управление на имуществото, особено при определянето на цена за отдавано под наем имущество, както при липсата на застраховка на имотите.
Според докладите на Сметната палата неефективното управление на финансите и имуществото на администрациите основно се дължи на:
- недобро планиране,
- липса на ясни отговорности и качествен контрол,
- недостатъчно подготвен персонал.
В някои от изследваните институции и програми са посочени и конкретни директни загуби за обществото или неправомерно изхарчени средства без никакъв полезен резултат. При много други разходи резултатите са съмнителни или не отговарят напълно на първоначалната цел.
От ИПИ дават препоръки как да се намали правителствения провал:
Рационализация. Колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично.
Прозрачност. По-голямата прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересовани лица да упражняват контрол върху разходваните средства и изпълнението на задачите.
Приватизация. Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на публичното имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик.
Оценка на въздействието. За всяка правителствена програма трябва да се изготвя предварителна и последваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв ефект се намесва държавата.