“Нерядко има натяквания, че сме получили свободата си даром, а това не е така. И освобождението на Гърция, и освобождението на Сърбия става след неуспешни въстания и с намеса на великите и с военната сила на Русия, която като най-близката до региона велика сила, има и своите стратегически интереси. Опълчението и участието на българите във войната обаче не бива да се подценява."
Това каза пред БНР историкът Пламен Павлов.
По думите му българското участие сумарно във война е не по-малко от 25-30 хил. души. Отделно от това снабдяването на армията с храна и медицинските грижи много често лягат върху българските общини:
“Духът на нашите прадеди е бил изключително висок. Участието на българите във войната не бива да се подценява, а това не рядко минава на втори план, което е най-малкото необективно."
“Участието на руската армия не бива да се игнорира, но не бива да забравяме, че това е армията на Руската империя, която е многонационална. Затова тези патерналистични претенции от съвременна Москва, че ние не сме достатъчно благодарни, не са основателни“, посочва още той.
Той заявява също, че трябва да сме благодарни на съдбата за това, интересите на българите поне за момент съвпадат с интересите на една от великите сили – Русия, която се стреми преди всичко да върне своето надмощие в Черноморския басейн и влиянието си на Балканите.
“Когато се проваля Цариградската посланическа конференция, тъй като от начало е направен опит българският въпрос да бъде решен по мирен път. Свиква се Цариградската посланическа конференция в края на 1876 г., след като вълна от протести залива целия цивилизован свят заради т.нар. “български ужаси“. Цивилизованият свят няма как вече да игнорира българската освободителна кауза, която е била по-слабо известна от гръцката и сръбската“, разказва още историкът в ефира на “Нашият ден“.