България е инвестирала около 9,6 млрд. евро в магистрали и само 2,4 млрд. евро в железопътни линии от 1995 г. до 2021 г. Това сочи проучване на „Грийнпийс“, изпратено до медиите от българския клон на неправителствената организация, съобщи БТА. Оттам уточняват, че от 1995 г. насам магистралите в България са се увеличили със значителните 157 % (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6 % (263 км).
Според „Грийнпийс“ от три десетилетия в Европа се неглижира железопътният транспорт и хората „на практика са принудени да притежават автомобили, за да могат да се придвижват“.
Докладът на организацията показва, че от 1995 г. насам държавите от Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и Великобритания са инвестирали средно 66 % повече в разширяването и обновяването на автомобилни пътища, отколкото на железопътни линии.
„Първите глобални ангажименти за намаляване на парниковите газове са направени още през 90-те на миналия век. Оттогава обаче държавите са изхарчили значителните 1,5 трилиона евро за автопътища и само 930 млрд. евро за железопътни линии. Така те са стимулирали частните моторни превозни средства за сметка на устойчивия и достъпен обществен транспорт“, коментират от неправителствената организация.
„Грийнпийс“ посочва, че от 1995 г. насам дължината на европейските магистрали е нараснала с над 300 000 км, т.е. с 60 %. „Търсенето на моторни превозни средства се е увеличило с 29 % до 2019 г. – а те отговарят за 72 % от увреждащите климата транспортни емисии (от влаковете идват само 0,4 %). От 1995 г. насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5 % – или с 15 650 км“, посочват от природозащитната организация и уточняват, че в България влаковата мрежа е намаляла с 6 %.